Д-Р МОНИКА ПАНАЙОТОВА: НЕ МОЖЕМ ДА ОТГОВОРИМ НА ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА XXI ВЕК С ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИДЕОЛОГИИ ОТ XIX ВЕК

Д-Р МОНИКА ПАНАЙОТОВА: НЕ МОЖЕМ ДА ОТГОВОРИМ НА ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА XXI ВЕК С ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИДЕОЛОГИИ ОТ XIX ВЕК
14-07-2021г.
4
Гост-автор

Академията за млади регионални лидери и евроинтеграция събра 30 участници от България и Северна Македония в София в съвместната инициатива на Фондация Българска Памет и Фондация „Ханс Зайдел“.

Какви са преспективите за укрепване на партньорството между страните от Западните Балкани, какво е бъдещето на отношенията между София и Скопие, каква е надеждата за укрепване и разрастване на еворопейската идея и каква ще бъде ролята на най-младите, това са някои от темите в интервюто на Елена Розберг с д-р Моника Панайотова, която е член на Консултативния съвет на Фондация Българска Памет, заместник-председател на Софийския форум за сигурност и член на Европейския съвет за външна политика в България.

Как се градят добросъседство и сътрудничество в модерния свят?

В основата на добросъседството и сътрудничеството винаги е било и ще остане – доверието, взаимното уважение и приятелството. Затова и през 2017г., когато София и Скопие подписаха Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество той бе определен от висши представители на европейските институции като вдъхновение за целия регион, както и се превърна в добра основа за включване на европейската перспектива на Западните Балкани в дневния ред на Европа по време на първото Българско председателство на Съвета на ЕС 2018.

Най-важният елемент в него, за да бъде устойчив във времето и през поколенията е именно „приятелството“. Затова и ние с екипа на Фондация Българска Памет, председателствана от д-р Милен Врабевски, съвместно с Фондация Ханс Зайдел за втора поредна година реализираме проект: „Академия за млади регионални лидери и евроинтеграция”, в която участват студенти от широк кръг специалности от България и Република Северна Македония, които идват с мотивация да придобият ценни знания и умения, а си тръгват като добри приятели и с желание за съвместни инициативи.

Хенри Форд казва: „Да се съберем заедно е начало, да останем заедно е напредък, да работим заедно – това е успех.“ Нека работим заедно е нашият призив към младите хора от двете държави. Чрез двумодулната академия ги учим да бъдат вдъхновени и вдъхновители за цяла Европа, чрез сътрудничество и свързаност, чрез образование и обучение, чрез инициативи за заедност.

Ще успее ли Европа да се освободи от стереотипите от миналото?

Аз съм оптимист по темата, тъй като вече имаме пред себе си дългогодишната история и опит на Европейския съюз. Той е олицетворение на идеята за мир, свобода, разбирателство и демокрация. Той не е автоматичен сбор от държави, а е съюз между хората както казва един от бащите основатели Жан Моне.

Погрешните възприятия и стереотипите могат да бъдат преодолени именно чрез активното развитие на отношенията на всички нива – от хората до правителствата. Комуникацията и свързаността в различните й измерения – образователна, инфраструктурна, дигитална са инструментите за общуване, опознаване, сближаване и изграждане на доверие. Без спечелването на умовете и сърцата на хората трудно се прави евроинтеграция. Ако имаме изграден транспортен коридор №8, свързващ Адриатическо море с Черно море, минаващ през Албания, Република Северна Македония, България, ако физическата дистанция между София и Скопие е пренебрежимо малка, ако по-често общуват медиите, неправителствените организации, научните, културните среди и бизнеса, ако говорим без високи роуминг такси между Западните Балкани и ЕС (идея, която бе лансирана от Българското председателство на Съвета на ЕС) и имаме повече поводи да работим заедно, тогава шансовете за свободно от стереотипи взаимодействие са много по-големи.

Често сравняваме Европейския съюз със семейство – могат ли да живеят заедно хора,  които знаят много малко или почти нищо един за друг, които не си вярват взаимно просто защото не се познават?  Този човешки и дори бих казала емоционален фактор, не бива да бъде пренебрегван от никого, защото той има съществено значение за бъдещето на европейската интеграция.

Стереотипите оказват влияние на начина, по който формираме своето светоусещане общуваме и взаимодействаме с другите. Всяко ново поколение има своите предимства. Вярвам, че поколенията на милениалите и поколение Z са много по-отворени към света, към различната гледна точка, по-освободени от мисперцепции.  Именно в ръцете на младите, представляващи повече от 40% от европейското население е и ще бъде Европейската перспектива на Западните Балкани, затова трябва да се инвестира много в тяхното образование и умения. Не можем да отговорим на предизвикателствата на XXI век с образователните идеологии от XIX век.

Чрез подобни на образователните проекти на Фондация Българска памет, в които участниците учат заедно за изкуството на евроинтеграцията, работят по екипни задачи,  развиват заедно ключови знания и умения, необходими за тяхната професионална реализация, младите хора могат да открият, че това, което ги свързва е много повече от това, което ги разделя, а предизвикателствата и стереотипите от миналото да бъдат по-лесно преодолени.

Какво е бъдещето на европейската идея? Ще издържи ли на напрежението на глобалния свят?

Бъдещето на Европейския съюз зависи от няколко основни предпоставки: способността му да даде адекватен отговор на реалностите на 21-ви век; способността да се приспособява; способността да се състезава; способността да мисли мащабно.

Европейският проект е уникален по своята същност съюз, който доказва през десетилетията, че успява да устои на различните изпитания на времето и да проявява гъвкавост. Историята на международните отношения познава много търговски съюзи, но ЕС е прераснал в нещо повече от партньорство с цел икономика и търговия – съюз, който сближава хора, сближава политики, сближава правила, воден от стремеж към нещо по-добро. Част от този стремеж е свързан с непрекъснатото преосмисляне и усилие ЕС да еволюира и да остане атрактивен. Затова и в момента сме на ключов етап от дебата за бъдещето на Европа. Всеки гражданин, включително и нашите съседи от Западните Балкани могат да се включат в него чрез платформата в сърцевината на конференцията за бъдещето на Европа: https://futureu.europa.eu/?locale=bg, която е възможност да изразите мнение, да кажете в каква Европа искате да живеете, за каква Европа мечтаете, как може да допринесете за изграждането на нашето бъдеще.

Много е важно възвръщане на енергията, динамиката и решаващото влияние на ЕС в този нестабилен регион на Европа – Западните Балкани, за да бъдат предотвратени острия апетит и агресивните интереси на други важни играчи.

Европа е това, което направим всички ние от нея. Един голям европеец Дени дьо Ружмон, казва, че „Упадъкът идва тогава, когато престанем да казваме “Какво ще направим?” и започнем да питаме “Какво ще се случи?”.  А ние заедно трябва да “направим” онази Европа, която искаме, Европа, която да защитава своите граждани, Европа, която да преоткрие своя дух.

Национализмът пъпли и набира сила на места в Европа. Лесна жертва ли са младите хора на такива идеи?

Едмънд Бърк казва, че: „тези, които не помнят историята са обречени да я повторят“.

От изключително голямо значение е уроците от историята и основните европейски приниципи и ценности да бъдат част от процеса на формиране на личността на младите, на които принадлежи не само бъдещето, но и част от настоящето. Иначе, да, те стават лесна жертва и попадат в капана на емоцията, а не на знанието и разума.

Различията във възприятията на европейските граждани и в подхода на европейските лидери за бъдещето на Европа често се дължи именно на разликата в поколенията. Тази разлика проличава в изследване на Международния републикански институт и Фондацията за иновации в политиката от 2019 г., посветено на демокрацията и показващо дали има упадък в демократичната култура на по-младите поколения. Tова изследване показва определени симптоми, сред които са склонността на по-младото поколение да вярва на силни личности, които не са контролирани от ясна институционална рамка на разделение на властите; *да са отворени към други режими и политически системи, извън демокрацията без да бъде ясна границата дали проявяват експериментален интерес към нещо ново и промяна на системата по иновативен, непознат до момента начин или да се върнат към тъмната страна на историята, свързана с авторитаризма.

Макар да живеем в траен мир и свобода в ЕС, не следва да забравяме, че конфликтът не е понятие, характерно за миналия век, а реално съществуващо. Затова от ключово значение е младите хора в модерните демокрации да познават добре своята история и историята на Европа, да знаят, че идеологията, жестокостите, действията на Коминтерна не са по-малко опасни за човечеството отколкото действията на крайно десните фашиски организации.

Трябва да отбележим, че силната национална идентичност е просперираща, когато се основава на ценности и единство, както и на откритост и сътрудничество с другите, виждайки ползите от диалог и споделена солидарна отговорност.

Трудно ли е да се преподават уроци на младите лидери от България и Северна Македония за сътрудничество и приятелство като в същото време страните им не могат да ги открият ефективно на държавническо ниво?

Подходът ни на преподаване е различен, ние залагаме на обучение чрез правене, обучение чрез интерактивни и интересни сесии, защото както казва Конфуции: „Чувам и забравям. Виждам и си спомням. Правя и разбирам.“ Форматът на академията е двумодулен, като от една страна формираме знания в младите лидери за същността на ЕС, превръщайки ги в своеобразни посланици на европейската идея и от друга страна чрез „психология на личността“ ги учим на перспективно мислене, въображение и емпатия, като по този начин се възпитава нагласата да учат през целия си живот, да използват различни източници на информация и имат критично мислене, да работят екипно, за да бъдат успешни граждани, лидери, изследователи и новатори на света.

Провежданата с десетилетия политика по време на Титова Югославия, а и от някои правителства след обявяването на независимостта на Република Македония за съжаление е насадила в част от македонското общество силно погрешни представи относно България и нейните намерения спрямо най-близката й съседка. Въпреки, че страната ни бе първата в света, която признава независимостта на Република Македония през 1992., бе основен двигател за поставяне темата за разширяването на ЕС в европейския дневен ред през 2018г. и присъединяването на западната ни съседка към НАТО през 2020г., без да има каквито и да било претенции към съвременната идентичност и език на гражданите на Република Северна Македония, нивото на доверие и сътрудничество през последната година и половина осезаемо спада.

Ще са необходими много усилия, смелост и разум, за да бъдат превъзмогнати противоречията, предразсъдъците и историческите наслоения, но вярвам, че мъдрите хора от двете страни не трябва да се отказват, защото както гласи една българска поговорка: „Съседът е повече от брат.“

ОТ ПОЛИТИЧЕСКАТА ДАЛНОВИДНОСТ, ИНТЕЛЕКТУАЛНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ, ПОДКРЕПАТА НА ГРАЖДАНИТЕ И РАЗУМНИТЕ ПРАГМАТИЦИ ЗАВИСИ ДАЛИ ДВЕТЕ ДЪРЖАВИ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ В ДУХ НА ПРИЯТЕЛСТВО, ДОБРОСЪСЕДСТВО И СЪТРУДНИЧЕСТВО ЩЕ НАМЕРЯТ ОБЩ ЕЗИК, НА КОЙТО ДА ОБСЪЖДАТ ОБЩОТО МИНАЛО И ДА ПЛАНИРАТ ОБЩОТО ЕВРОПЕЙСКО БЪДЕЩЕ. МНОГО Е ВАЖНА КОНСТРУКТИВНАТА И ПРЯКА КОМУНИКАЦИЯ КАКТО ПОМЕЖДУ ИМ, ТАКА И ПОСЛАНИЯТА, С КОИТО ИЗЛИЗАТ ОТ ДВУСТРАННИЯ СИ ДИАЛОГ КЪМ ВЪНШНИТЕ ПАРТНЬОРИ И СЪЮЗНИЦИ.

Именно в младите хора ни е надеждата да бъдат инициатори на нов начин на мислене и подход, базирани на европейските ценности, изграждайки мостове и свързаност във всичките й измерения.

Какво е най-хубавото нещо което се чу и се случи по време на тазгодишната Академия?

Най-ценното е, че всички учат заедно и прекарват една седмица във формална и неформална обстановка, обменят опит и идеи, посещават успешни примери за европейски практики в София.

Положителни примери от тазгодишното издание бяха  посещенията в Националния център за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти към Министерство на образованието и науката и SofiaLab, насърчаваща постоянния диалог между гражданското общество, бизнеса, държавните институции и общинската администрация за изграждане на обществена среда, която съдейства за развитието на София като модерен европейски град.

30 те млади лидери от Република България и Република Северна Македония осъзнаха ползите от взаимното опознаване, искреното общуване и създадоха трайни приятелства

Подобен вид проекти са практическо доказателство, че евроинтеграцията е възможна, когато осмислим Европа с разума си и я почувстваме със сърцата си.

 

***

Д-р Моника Панайотова е член на Консултативния съвет на Фондация Българска Памет, заместник-председател на Софийския форум за сигурност и член на Европейския съвет за външна политика в България. Бивш заместник-министър на Българското председателство на Съвета на ЕС-2018, отговарящ за връзките с Европейския парламент. В периода декември 2012 г. – юли 2014 г. е член на Европейския парламент и участва в комисиите по образование и бюджетен контрол и в подкомисията по отбрана, а преди това като депутат в 41-ото Народно събрание е председател на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, член на Комисията по външна политика и отбрана. Има публикации по въпросите на сигурността и отбраната, НАТО, европейските политики, с фокус върху Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС. Има докторска степен по политология, магистър е по международни икономически отношения и бакалавър по международни отношения. Преминала е редица обучения и специализации в международни организации и учебни институции.

    Източник: tripleeye

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.