Д-р Аспарух Илиев: Съществуващите разновидности на Ковид ще са наш постоянен спътник в следващите десетилетия

Д-р Аспарух Илиев: Съществуващите разновидности на Ковид ще са наш постоянен спътник в следващите десетилетия
05-04-2022г.
6
Гост-автор

Д-р Аспарух Илиев е роден в София, завършва медицина в София. Професионалният му път минава през “Макс Планк Институт” в Гьотинген, Германия, впоследствие – университета във Вюрцбург, Германия. От 2015 г. Завежда лаборатия по инфекции на мозъка към университета в Берн, Швейцария. Има хабилитация по по Фармакология и Токсикология (2015), и Анатомия и Хистология (2016). Работи в областта на Невроимунологията и инфекциите на мозъка.
С него разговаряме за това ще ни съпътства ли Ковид в бъдеще, и какви ще са проявленията му. И също – какви са поуките, и как, като хора и общество да се предпазим от него и последствията му в бъдеще.

– Какво предстои по отношение на ваксините? Периодично ли ще се ваксинираме? Кои са най-важните според Вас новини, свързани с напредъка по отношение на ваксините?

– Събитията около пандемията показаха, че светът е с една голяма крачка по-напред в решенията за борба с пандемиите, отколкото преди 20 или 30 години. Реакцията, координираният подход, бързият обмен на информация и безпрецедентно бързото създаване на ваксините позволява да сме оптимистични за бъдещето, тъй като епидемиите и пандемиите, дори и не толкова чести (статистиката показва една голяма пандемия веднъж на 20 години), са наш постоянен спътник.

– Постоянно явление ли ще е ковид оттук-нататък?

– Да, Ковид-19 в днес съществуващите му разновидности “Омикрон” и “Делта” ще е наш постоянен спътник в следващите десетилетия и трябва да приемем, точно както при останалите инфекции, срещу които провеждаме периодични ваксинации, че и Ковид-19 ще е сред тях. Това не е голямо неудобство за всеки, който е свикнал да се грижи за здравето и да си подновява ваксините.

– Подценяват ли обществата делта варианта? А Омикрон? Всъщност данните за дълготрайни сърдечно-съдови проблеми свързани с делта ли са основно?

– Подценяването, особено в България, е повсеместно. Същият феномен наблюдавам и в Западния свят, но не бива да се ограничаваме само до околните общества. В Далечния Изток, например, обществата, сблъсквайки се с много повече вируси от нас (само припомням оригиналния САРС, свинския грип и всеки сезонен грип) са много по-дисциплинирани, по-стегнати и по-прагматични. Все ми се струва, че в сегашната пандемия се разминахме с едно „насинено око“. Ако имахме лошия късмет да се сблъскаме с Испанския грип, щеше да е брутално изживяване за обществата, дори и днес. В най-лошия си вариант испанският грип е бил в състояние да покоси заразения за по-малко от 12 часа след контакт с вируса.
Силно притеснителните данни за дългосрочни (в рамките на година) сърдечно-съдови проблеми след преболедуване от Ковид ни оставят пред евентуален голям потенциален проблем. Представете си, например, че сте в активна възраст, преболедувал сте Ковид леко, но внезапно се сблъскате с нарастваща умора, аритмия, вторични проблеми като емболии могат внезапно да влошат качеството на живот и да скъсят живота. Това са късни ефекти, които настъпват късно след болестта и за които да предприемем мерки едва след като са възникнали, е трудно, да не кажа невъзможно. Засега нямаме достатъчно данни дали оплакванията са толкова чести при “Омикрон“, колкото при “Делта”, трудно е да се каже, все още имаме доста кратък период на познаване на Омикрон.

– Живеете в Швейцария. По какво се различават колективните нагласи към коронакризата в България и в Швейцария? В по-голяма степен ли сме скептици?

– В Швейцария също има скептици, антиваксъри и хора, вярващи в конспиративни теории, но относителният им процент е много по-нисък. В България впечатлението ми е, че повечето хора са скептици. Всичко би било много безобидно, ако не ставаше дума за сериозна болест. Основна роля играе и разликата в доверието към властите и институциите – докато швейцарецът вярва на мнението на политиците си, а те уважават страховете на всеки гражданин, в България цари двустранно недоверие. Някой би погледнал на числата на болните и би възкликнал – е, и в Швейцария има много болни. Да, така е, но едно общество, което стриктно спазва всички регулации и ограничения позволява много по-бързо и ефективно да се управлява развитието на пандемията. В момент на претоварване на болниците от днес за утре, това позволява бързо пречупване на вълните, което пази здравната система, пази и населението. Комбинирайте го и с достатъчно голяма ваксинация и не е странно, че смъртността в Швейцария е в пъти по-ниска от българската при доста умерени ограничения.

– Следва един донякъде елементаризиращ ситуацията въпрос, от който обаче всички се вълнуват. Рано ли е да се прогнозира край на коронавируса?

– Коронавирусът ще остане между нас и това не подлежи на съмнение. С напредване на ваксинациите и преболедуването той ще става по-малко опасен, но въпреки всичко ще причинява доста по-сериозна болест от останалите четири Корона-вируси, които от столетия са между нас. Тенденцията е за установяване за известно време на два паралелни варианта – “Делта” и “Омикрон”, които ще продължат да съществуват заедно с постепенно отзвучаване на делта. Така се появи и свинският грип, така се е появил и вирусът на СПИН – нови вируси, които, веднъж навлезли, се напасват към популацията ни. Дали можем да говорим за край на пандемията – ако не ни изненада скоро нова мутация с ново поведение, то от есента бихме могли да мислим за доста по-спокойна обстановка. Това обаче важи за основно за обществата с висока степен на ваксинация, докато ситуацията в България, за съжаление, все още не е такава. Предполагам, че ще имаме постоянни вълни с умерена смъртност, поне докато отзвучи делта варианта. Това ще отличава България от много други общества – трябва да приемем, че Ковид секторите на болниците ще ги има още дълго време и още много време болниците ни ще се задъхват.

– Сериозни ли са прогнозите сред медицинската общност за следващи мутации?

– Прогнозите са предпазливи, защото реално вирусът ни изненада с омикрон, като всички очаквахме по-скоро мутация в “Делта” варианта. Искам да отбележа, че “Делта” и “Омикрон” са коренно различни варианти един от друг като мутации, и са, така да се каже, отделни клони на Ковид дървото. Все пак се наблюдава забавяне и намаляване на мутациите, които водят до драматични промени в поведението на вируса. Това не значи, че вирусът не мутира. Просто повечето “интересни” мутации имаха достатъчно време и носители, за да се появят поне веднъж.

– Писал сте препоръките си за лечение на лонг ковид, може ли да ги преповторим, с цел да стигнат до повече хора?

– Лонг Ковид е състояние, свързано трайни нарушения в дишането, уморяемост, отпадналост, депресия, безсъние. Особено важно е да се фокусираме върху трите основни засегнати системи – сърце, мозък и бели дробове. За подобряване на дишането бих препоръчал дихателна гимнастика, за сърцето – постепенно увеличение на натоварването чрез каране на велосипед, крострейнър, изобщо т.нар. кардио-фитнес, но постепенно, избягвайки повишаване на пулса над 140. За мозъчната дейност – сън, почивка, намаляване на оборотите за период от около 4-6 месеца, по-ранно ляганe. Има данни, че рискът от лонг Ковид намалява след ваксинация (след възникването му при неваксиниран индивид, който е ваксиниран впоследствие). Както и при ваксинирани индивиди, които по една или друга причина са с ваксинационен пробив. Или казано по друг начин – ваксинацията винаги има смисъл, независимо дали 100% ви пази от разболяване – веднъж като защита срещу заразяване (независимо от пробивите, много хора просто не се разболяват), веднъж срещу тежко боледуване и веднъж срещу лонг Ковид.

– Как си обяснявате толкова огромното разминаване на мненията в лекарските среди относно антителата, лечението и т.н.? Това в България ли се наблюдава, или навсякъде?

– Това е феномен основно в България, както и в някои други източноевропейски държави. В западните държави медицинското съсловие и експерти са единни в препоръките си и критериите. В България, по една или друга причина, често комерсиална или егоистична, много лекари и специалисти застъпват нестандартни теории, за да набират пациенти. Една немалка част имат и големи дупки в медицинските си познания. В същото време БЛС и министерството на здравеопазването се провалиха напълно като институции, контролиращи и санкциониращи лекарите, застъпващи недоказани позиции.

– Да гледаме ли с надежда към предстоящото масово излизане на пазара на лекарствата за ковид? Каква е тяхната специфика?

– Лекарствата вече са факт, но подобно на много други противовирусни медикаменти като тези срещу грип, прилагането им трябва да почне много скоро след заразяване. Това изисква, на първо място, напълно откровена информация при контакт с болни или носители, често тестване и дисциплина. Допълнително, тези медикаменти на този етап не са евтини (средна цена 700-800 долара на лечебен курс), а количествата им са все още малки. Това принуждава здравните системи да приоризират приложението им основно при пациенти с висок риск – възрастни, с нарушен имунитет, с много рискови фактори. Не бива да забравяме и една важна особеност – дори и ефективни, всички тези медикаменти имат и ще имат странични реакции, които изискват да бъдат поне в началото внимателно прилагани. Обикновено страничните реакции от медикаментите са значително по-чести от тези на ваксините.

– Кои са нещата, които можеха да бъдат направени според Вас, за да се избегнат ужасяващите последици от кризата, измерени в човешки живот? Какво трябва да се предприеме занапред на национално ниво?

– България трябва да си извлече много уроци. На първо място, здравната ни система има нужда от сериозна реорганизация, за да поеме бъдещи подобни кризи. Подобни кризи струват огромно количество загубени лекари, сестри и санитари. Веднъж напуснали, те трудно ще се върнат, а това ще се отрази на качеството на здравеопазването и здравето. На последно място, цената като загубени животи и качество на живота след пандемията ще е огромна. Няколко са основните изводи – нужно е подобряване на организацията и наемане на повече служители в РЗИ; спешно подобряване на образователното ниво на лекарите чрез задължителни курсове всяка година; обособяване на държавни стандарти за поведение при пандемия със задължителна реорганизация на здравните заведения със задължителен контрол на потоците – това трябва да са утвърдени, проконтролирани и тренирани процедури. Както във всички други области на живота е крайно време да се наложи спазване на правила (независимо дали епидемиологични или други обществени) с наказания и контрол.

   Автор: Невена Борисова

   Източник: e-vestnik

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.