Чумата

Автор: Райко Байчев, ФБ

Някакви стари записки от "Чумата" на Камю, благодарение на оскърбителния младежки навик да подчертаваш, плюс няколко нови, от по-добрия навик - да препрочиташ.

Всяка прилика със сегашни събития се дължи на временния чудотворен запор върху телевизионните дискусии "Коя книга е най-подходяща за плажа". Но все пак да е добре да сме нащрек, поне за социалните мрежи, където все още безчинства въпросът "Искам да прочета нещо, което да не ме депресира".

Та, ето за какво става дума.
...

"Така че горе-долу по това време нашите съграждани започнаха да се безпокоят. Защото от 18 април заводите и складовете наченаха да бълват стотици трупове на плъхове. От крайните квартали до центъра на града, навред, където нашите съграждани се събираха, имаше купища умрели плъхове - било в кофите за смет, било един зад друг из уличните вади. Излизаха на светло от килери, подземни етажи, мазета, заслони, движеха се в дълги нестройни редици, залитаха насам-натам, завъртваха се на едно място и умираха край хората. Нека си представим смайването в нашия тъй спокоен дотогава малък град. В няколко дни той беше потресен, подобно на някой напълно здрав човек, чиято кръв внезапно започва да се бунтува".

***

"Докато нашите съграждани се опитваха да се приспособят към това внезапно изгнание, чумата поставяше стражи пред градските врати и отбиваше корабите на път за Оран. Ни едно превозно средство не беше влизало в града след затварянето. От този ден автомобилите сякаш се въртяха в кръг. Погледнато отгоре от булевардите, пристанището също представляваше странна гледка. Обичайното оживление, което го правеше едно от първите пристанища на крайбрежието, внезапно стихна. Виждаха се само няколко кораба, задържани под карантина. Големи кранове в бездействие, обърнати на една страна вагонетки, купчина бурета и чували свидетелстваха, че търговията също е умряла от чума"

***

"Пивниците също можеха да задоволят своите клиенти благодарениe на значителните си запаси, защото в нашия град търговията с вина и алкохолни напитки държи първо място. Да си признаем, хората пиеха много. Откакто една пивница сложи следния надпис: "Чистото вино убива микроба", разпространената вече мисъл, че алкохолът предпазва от заразни болести, се затвърди у всички. Всяка нощ към два часа внушителен брой пияни хора, изгонени от кръчмите, изпълваха улицитите и продължаваха оптимистичните си разговори."

***

"Но нека поговорим нарочно за влюбените; те са най-интересните и спрямо тях разказвачът ще прояви може би най-голямо разбиране; те имаха и други терзания, между които трябва да изтъкнем и угризенията на съвестта. Това положение наистина им позволяваше да наблюдават чувството си с трескава обективност. И рядко се случваше да не видят ясно своите грешки. Преди всичко, защото не им беше много трудно да си представят точно постъпките и жестовете на отсъствуващия. Горчиво съжаляваха тогава, че не знаят с какво е запълнено времето му; самообвиняхава се, че са се отнасяли лекомислено към този въпроси и едав сега разбираха, че да следиш ежедневието на любимия - там е изворът на всичките радости."

***

"Единственият начин да събереш хората заедно е да им изпратиш чумата. Огледайте се наоколо".
И наистина аз отлично разбирам какво иска да каже и колко днешното положение е удобно за него. Че как няма да разпознае той у другите своите собствени прояви, опитите, които всеки от нас прави да бъде винаги сред хората; любезността, с която понякога упътваме някой заблуден минувач, и грубостта ни в друг случай? Не вижда ли стремежа ни към луксозните заведения и удоволствието, с което оставаме дълго там? Не забелязва ли всяка вечер необуздания наплив в кината, театралните зали и дансингите, който залива като отприщен бент всички обществени места? Не наблюдава ли как всеки се бои от допир, а е гладен за човешката топлина и как този глад тласка хората едни към друг, да се прегърнат, да слеят телата си?"

***

"Някои пророчества се появиха дори в подлистници из вестниците и се четяха със същата жадност, както и сантименталните истории от преди чумата. Правеха се предвиждания във основа на някакви особени изчисления, в които участвуваше числото хиляда от текущата година, броят на умрелите и на изминалите при чумата месеци. Но най-голяма стойност публиката придаваше безспорно на ония, в които се говореше на апокалиптичен език за поредица от събития, тъй като всяко от тях можеше да бъде настоящето, които със своята сложност позволяваха всевъзможни тълкувания. До Нострадамус и до света Одилия се допитваха ежедневно, и то винаги с резултат."

***

- Но аз - отговори докторът, знаете ли, се чувствам по-свързан с победените, отколкото със светците. Нямам вкус, струва ми се, към героизма и светостта. Интересува ме едно - да бъда човек.
- Да, ние се домогваме до едно и също нещо, само че аз не съм толкова амбициозен - отвърна Тару.

***

"Чумата бе унищожила това, за което заслужаваше да се мисли. Никой вече не се интересуваше за качеството на дрехите или храните, които купуваше. Приемаха, без да избират."

***

- Съгласен - каза Котар, - съгласен, но какво наричате вие връщане към нормален живот?
- Нови филми в кината - рече усмихнато Тару.

Превод от френски: Надежда Станева

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}