ЧОВЕКЪТ НА ДЕНЯ

Обичам го този човек.

Денят ми е по-хубав с него. Животът е по-смислен, а смисълът - смилаем.

Човекът на деня е полицай. Катаджия. Това е невероятно, знаменито. За първи път се случва така. Катаджия да вземе книжката на кмет. Това е филм, драма, виц. Но съм щастлив, че се случи. Кметът кара пиян. Полицаят го спира. Пили ли сте? Къв си ти да ме питаш? Следва проверка с дрегер. Кметът отказва дрегера. Полицаят му взима книжката. Това е човек на деня.

Искам да знам името му, да му стисна ръката, да го направя шеф на КАТ. Не, да го изберем за президент, за премиер или за депутат. Или да го убием, за да не се мъчи, както казваха старите поети.

Да го хербаризираме тоя човек, тоя полицай. Да го сложим под прозрачен похлупак и да го показваме на бъдещите хора. Снимката му да е в телевизиите, да е на билбордове, да е в училищата, да минават учениците и да го приветстват. Да казват и млади, и стари - ето, така се прави. Съжалявам за патетиката.

Обаче е хубаво да си имаме човек на деня. Честен. Без компромис, без навеждане, без целуване на задници. Представям си цяла нация от такива хора. Хора, тълпа, народ. Как ли щяхме да живеем?

Търся го тоя човек. Това е моят човек, искам да го интервюирам и да го слушам, дори да е скучен човек. Просто ми липсва. Отдавна ми липсва.