Защо сме българи? Може би заради първите думички „мама” и „тате”, „баба” и „дядо”. Заради първите приказки за Кума Лиса и Кумчо Вълчо, Ежко Бежко и Баба Меца. Заради песнички като „Зайченцето бяло” и „Над смълчаните полета”. Заради лястовичето от „Майчина сълза” на Ангел Каралийчев и „къщурката” от „Родна стряха” на Ран Босилек. Заради Вазовите „Аз съм българче и силна майка мене е родила” и „Питат ли ме де зората, ме й огряла първи път”. Заради първата мартеничка и думите „Честита Баба Марта!”.
Заради спомена за филми като „Хан Аспарух” и „Капитан Петко войвода”. Заради паметта за усмивките на Георги Парцалев и Никола Анастасов, Георги Калоянчев и Стоянка Мутафова. Заради „опасния чар” на Тодор Колев. Заради вълненията по „Таралежите се раждат без бодли” и „Рицар без броня”. Заради „Солунският чудотворец” на Фани Попова-Мутафова. Заради неясните и ясни детски и юношески спомени за радостта от големите победи на български спортисти или за това, че българин е полетял в Космоса…
Това са само част от частици на общата ни национална памет, които накараха моето поколение да се чувства „българско” и да остане „българско”. Или накараха поне мен да се чувствам такъв. В мен са останали тези парченца от отминалото време, в друг сигурно ще има други, но друго е важното.
Човек не се ражда българин, човек става българин заради средата, в която расте и живее. Или по-точно казано – човек се ражда българин, но може и да стане съвсем друг, ако ние не съхраняваме българското в него. Кръвта вода не става, но водата кръв размива и отмива. Затова нека помним.
© 2025 Lentata.com | Всички права запазени.