ЧИСТИ МАЗЕТА С ПРАЗНИ КОНСЕРВИ ОТ ВЯРА

Научихме се да мразим, без да виждаме врага, да вярваме във всеки атеист, който крещеше от телевизора рецепти за вечен живот.

И най-важното - разделихме се на фанатизирани „глупаци“, вярващи, че хремата може да убива и на "безсмъртни герои“, които лекуваха „заразното зло“ като кашляха по опашки в магазините, защото единственото правило на вируса беше „предай нататък“.

И макар да не вярвахме - след ковид също има живот. Също толкова виртуален, също толкова страшен, само че с различен „сертификат“.

Днес светът е разделен на Русия и на тези, които мразят Русия.

Слагаме чуждо знаме, надявайки се тайно скоро да не слагат нашето.

Гледаме една „война“, като реалити, с ужаса да не сме следващите номинирани.

Готови сме да взривим всеки паметник и църква, под които лежат руски кости, за да демонстрираме солидарност и европейско мислене.

Крещим за мир, но от устата ни излиза само омраза.

Тръгнали сме на война, ама със снежни топки.

Стъпваме дръзко напред, ама с охраната на НСО.

Мислим, че ние редим пешките, а оказва се- пешките сме ние.

Цялата несигурност и страх, в които живеем в последните години ни пристрасти към адреналина, а в него  смирение няма.

Единственият начин да покажем любов е като раздаваме присъди. Това е туморът на нашето време.

Усещаме, че „вятърът на промяната“, започна да духа, но ако е с радиоактивни частици няма да ни спаси нито белина, нито йод, нито предварително заявена принадлежност във Фейсбук.

Днес мазетата ни са по-чисти от душите, а сърцата ни са празни консерви от вяра.