Мисля си днес в този особено тъжен ден от историята на България - гибелта на нашия светец Апостола - имаше ли смисъл предците на дядо Степан при последната Руско-турска война да оставят костите си в тая прокълната земя. Или пък прапрадядо ми Христо Иванов Големия да види как най-близкият му приятел Васил Левски, въпреки опитите да го спаси, увисва на онуй страшно черно бесило.
Днес, денят, когато османлийските фесове Хасан и Исмаил отново ще тъпчат покорната рая, предрешени като евроатлантическо /а всъщност българомразко английско/ правителство. Както бе по времето, когато прадядовците се биха с оръжие в ръка срещу тази евроосманска измет.
Сполайте, герои!
Грешен съм, слаб съм. Простете!
Внукът ви.
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.