ЧАДЪР, БЪЛГАРСКИ

Стотици пъти. Толкова пъти сме правили филм за жертви на безхаберия, мърлящина и корупция. Забравя се. Помня само един професор от Захарна фабрика, дето го изядоха жив бездомните кучета на квартала. Ами нямаше виновни, нито кучета, нито хора. Ами имаше и един клетник - решил да плува във фонтана на Славейков, майка му с години ни пишеше писма, нещо да направим, нещо да променим. Къде бе, ток и вода у нас винаги ще е равно на жертви. При тока и водата у нас цивилизацията среща стихията и някой умира. Но винаги в тия истории има чадър. Властта се снишава и някой разтваря чадър над нея. Дори журналисти го правят. Чакат бурята да отмине. И тя отминава. Жертвите гният, властта си харчи парите, сложени й насила в джоба. Днес пак има чадър в историята с убийството на Людмил, синът на бащата, който мие прозорци на черно - за да се храни. Чадърът е зловещ - с дни никой не може да намери собственика на фирмата на будката захранена с ток по начин по нелюбезен от оградата в Освиенцим. Чадър сериозен е това. А служебната бележка, с която е пуснат тока - журналистите ни я снимат на “блър”, сиреч замъглена. Но на тая бележка има име и подпис, някой от общината е. Това е чадър, какво дрънкате и убивате истината с море от думи и фалшива заинтересованост. Чадърът стои, капките въпроси плющят по него, но за три дни. За това е чадъра. Той не пази от камъни, той пази от думи.