Целият следвоенен мир и стабилност в Европа почиваше на антифашисткия консенсус

ЧЕСТИТ ДЕН НА ПОБЕДАТА! Целият следвоенен мир и стабилност в Европа почиваше на антифашисткия консенсус. Леви и десни официално бяха погребали тази политическа чума. Но след рухването на комунизма започна нейната реабилитация. Най-напред двете идеологии бяха приравнени, а сетне комунизмът зае мястото на абсолютното зло (като част от стратегията по изолирането на Русия), а това неизбежно доведе до реабилитацията на фашизма. Днес тя е факт. Достатъчно е да видите лавиците на българските книжарници, натежали от мемоари на нацистки генерали. Ще откриете “Моята борба” на Хитлер, но не и руски свидетелства за войната. 
А българският антифашизъм?! Пропагандата го сведе до “бандитизъм”. И изрисува паметниците със свастики. 
Ето едно свидетелство от Латвия, от концлагера Саласпилс, в превод на Мария Рускова. 
P.S. Тези дни прибалтийските държави затвориха небето си за сръбския президент, който пътуваше за тържествата в Москва. 
Честит ден на Победата! 
Затворничка от Саласпилс: „Пазачите удавиха децата в септична яма“
Евгения Василиевна Горбунова, руска жителка на Латвийската ССР. Изпратена е в Саласпилс с цялото си семейство (и други жители на селото ѝ) през октомври 1943 г. на седемгодишна възраст и остава там шест месеца. В момента живее в Рига.
- Живеехме във ферма. Казват, че двамата сина на нашия съсед се присъединили към партизаните. След това двама души с оръжие дойдоха при нас и ни заповядаха да вземем топли дрехи - изселваме ви, казаха, че не докладвахте на германците, че тези двамата искат да станат „бандити“. Взеха баба ми, баща ми, майка ми и пет деца. И всички от нашата улица, шест семейства, бяха откарани в Саласпилс. Натъпкаха ни във вагони за превоз на дърва. Влизаме във вагона, няма къде да седнем, толкова много хора са натъпкани. Пътуваме, децата плачат. Пристигаме в Саласпилс. Изхвърлят ни навън, там има немци с винтовки и кучета. Закараха ни на площада, започнаха да ни водят на групи до бараките да ни настаняват. Аз се качих на третия етаж с нари. Държаха ме шест месеца в концентрационния лагер .
- Германците взимаха ли ви кръв?
- Да, така взимаха, а после се разболях тежко. Настаниха ме в лагерния лазарет, но не ме лекуваха. Сестрата идва, поглежда и това е всичко. Даваха ни супа само от вода и парче хляб. Децата крещяха ужасно. Краката ми подкосяваха. Руснаците започнаха да се приближават към Латвия, германците казаха, че могат да вземат болните деца от Саласпилс, ако са останали роднини. Кръстникът дойде и взе мен и сестра ми. Не можех да се изправя на крака няколко седмици, бях слаба като скелет. Баща ми и майка ми бяха отведени на работа в Германия и майка ми почина там. Баба ми почина в самия Саласпилс: изкопаха дупка зад казармата, хвърлиха нея и двайсет души в нея и ги погребаха. Там ни убиха, измъчваха ни. Седи тихо в бараката, не плачи. Взимаха кръв от всички деца, трябваше да правят кръвопреливания на войниците, караха ранени от фронта. Дори в тоалетната децата умираха. Изкопаха дупка и сложиха дъски. Детето се изходи, стане, на пазачът нещо не му хареса, удари го и то полети в ямата. И удавя, мнозина не излязоха.
- Как се отнасяте към думите на латвийски политици, че това е „възпитателен лагер“?
- Боже мой, дори е страшно да се изрече. Саласпилс ми се присънваше ми дълго време след това.
Евгения Василиевна не можа да продължи и помоли да не записвам видео с нея. Тя каза, че е плакала два дни преди интервюто и е била много нервна. Преди две години Горбунова прекарала инсулт и думите ѝ идват с трудност. Тя дойде на срещата с дъщеря си. Дъщерята предава спомените си за това как майка ѝ е видяла това със собствените си очи в Саласпилс: „Едно дете падна, когато децата бяха карани през полето. Не можа да стане и пазачът стъпи на главата му с ботуша си и я смачка.“ Евгения Василиевна взема захар от масата със себе си (разговаряме в кафене). Дъщерята се извинява - след концентрационния лагер майка ѝ не може да позволи храната да се разхищава, струва й се, че ще има глад. Затова третото ми (и последно засега) интервю с друг затворник от Саласпилс се оказа много кратко. Все пак това са спомените на жив човек. Затворниците, оцелели в концентрационните лагери, вече не са в добро здраве и паметта им избледнява. Ето защо е толкова важно да имаме време да поговорим с тези хора, преди да ни напуснат.
Между другото, днес има повече живи бивши членове на СС, отколкото затворници от нацистките концентрационни лагери, които са измъчвали и убивали в продължение на години.