Бунтът на търпеливите

Когато бях малък дядо ми ме учеше да градя. Беше много мъдър, търпелив и способен човек. Когато нещо се разваляше, умееше да го поправи.
Подобно беше и отношението му към баба ми. Тя беше израснала като кръгъл сирак, с железен характер и като мазол в отношенията си с недостойните хора. Много трудно да се разбереш с нея, освен ако не си дядо Тодор. 

Дядо ми е минавал целия път за училище от Кнежа до Бяла Слатина пеша. Преди края на живота си беше преодолял два инсулта и един инфаркт. Ходенето му беше затруднено, но продължаваше да купува цветя на баба ми. С повод и без повод. 

Хора като дядо ми изградиха тази държава. Техният бунт беше трудът, моралът и железните устои. Това поколение и следващото в момента са обект на обругаване и гавра. 

Дядовците ни бяха добри и търпеливи хора. Аз съм техен наследник. Обичам да градя, да създавам, да творя. Учеха ме да прощавам. Дядо, бабо, не знам дали ще мога да простя на тези, които поругават България. На тези, които се гаврят с паметта ни. 
Днес ме посъветваха да чакам, да мълча, да се наведа, да отстъпвам. Ще чакам, но само до подходящият момент. Ще мълча, но само докато си подготвям клетвата. Ще се наведа да си вържа кубинките. Ще отстъпя, но само за да се засиля за скока! И тогаз майко прощавай, ти либе - не ме забравяй! Дупе да ви е яко!