Борбата на новите 'леви'

Ирини Зикидис, Фейсбук:

Цял месец, докато ми се оправят очите, ще поствам memories от последните години.

Хубавото е, че са все по-актуални. 

А после пак ще ви скъсам нервичките с геополитика.

Прочетох "Dangerous" на колегата Майло Янопулос за по-малко от два часа.

Скандална, жилеща, иронична и в по-голямата си част доста обективна, поне според собствената ми интерпретация на текущите процеси на Запад в момента.

Ужасно се забавлявах с главата, посветена на лявото движение, защото имах чувството, че чета собствените си статуси по темата.

Аз отдавна твърдя, че ако в миналото лявото е водило борба за обществена солидарност, равни права и задължения на хора от всяка раса, етнос, пол, вероизповедание и сексуални предпочитания, то съвременните западни левичарски идеологии (наричащи се либерални) са заети да стимулират нови и нови паразитиращи маси от жертви.

Ако старите леви имат сериозен принос към днешния лукс, който приемаме за даденост (справедливо възнаграждение, двудневни уикенди, осемчасов работен ден, двадесет дневни отпуски, безопасни условия на труд), то новите леви, старбъкс-айфон соушъл джъстис уориъри отдавна са теглили една на "работническата класа" и са се насочили да "защитават" съвсем други идеи и обществени групи.

Ако левите в миналото са се борили за класова справедливост, то този дискурс вече е успешно подменен с идентичностния.

Кой знае защо, под маската на мултикултурализма левите активисти подмениха пролетарския интернационализъм и започнаха опасен флирт с радикалния ислям в неговите най-допотопни форми, заеха се да громят „белия патриархат“, а борбата им за свобода на сексуалните предпочитания се сведе до появата на над 30 пола.

И всичко това в атмосферата на истерична нетърпимост.

Аз отдавна твърдя, че днешните либерали са виновни не само за престъпното ислямизиране на Европа и наводняването й с опасни и непроверени маси хора, но и за възродените крайнодесни движения.

Колегата Янопулос твърди същото.

За него големият срив в лявото настъпва, когато контракултурата на 1960-те се превръща в мейнстрийм култура на 2010-те, а лявата идеология е пренасочена от традиционната класова политика към политически коректния свят на полова, расова и сексуална политика.

Електоратът в лицето на работническата класа е сменен със сърбащите лате метрополитни гласоподаватели, грозните жени и малцинствата.

По този начин са подменени субектите на революцията - революционери се оказват не бедните и онеправдани работници, а чернокожите, жените и гейовете.

Потисници вече са не потомствените наследници на финансови империи от оня прословут 1%, а белият, хетеросексуален, работещ мъж.

Работникът става буржоа.

Бившата жертва е превърната в насилник.

Огромната работническа класа е останала без зъби, юмруци и сърце.

След като белите, работещи хетеро мъже заменят буржоазията в ролята на омразната потисническа класа, лявото се захваща и с жертвите.

Създава се новата йерархична пирамида.

Най-отгоре са вечните насилници – белите хетеро мъже, следвани от белите хетеро жени, следвани от белите гей мъже, следвани от белите гей жени, следвани от белите инвалиди, следвани от чернокожите хетеро мъже, чернокожите хетеро жени, чернокожите гей мъже, чернокожите гей жени, чернокожите инвалиди и мюсюлманите.

Отляво имаме една трагикомична битка за това кой е по-по-най прецакан и докато спорът дали чернокожият мъж гей инвалид е по-онеправдан от чернокожата здрава и хетеро, но грозна мюсюлманка се води на академично ниво (не се ебавам), то всички са съгласни, че белият хетеро мъж никога за нищо не може да е жертва.

Един бял мъж може да оцелее само чрез самобичуване и извинение за това, че е бял и хетеросексуален.

Въобще, Бог да ви е на помощ, ако сте работещ, привлекателен хетеро мъж или красива, работеща хетеро жена (както казва Лимбау "Феминизмът е шанс на грозните жени да получат внимание и да влязат в мейнстрийма").

Политиката на идентичността винаги е привлекателна, защото позволява човешката глупост и мързел да бъдат представени като продукт на потисничеството и историческата неправда.

Личната отговорност е премахната от уравнението.

Затова като чуя "либерал" и "леви политики" напоследък рязко ми се иска да повърна, защото намирам днешните либерали за истерични и глупави и напълно лишени от достойнствата на своите леви предшественици.

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}