Бойко Борисов се окъпа в детска обич в Слънчев бряг

Божидар Божков:

Преди 18 години описвах точно онези, които се въртят около него. Цели 18 години и нищо не се е променило. Той надебеля, погрозня, но около него едно и също.

Правилно ги е описал. Мисирки са. Разликата е, че преди 18 години им се подмазваше, сега им се подиграва. Тогава беше изкушен от микрофоните им и от мириса на властта, сега е развратен - и от микрофоните им, и от властта, и не му пука. Но пак да повторя - 18 години, баси! Горе-долу една трета човешки живот. Дори една истинска мисирка не живее толкова, а средно едва 6 години.

Между другото, интересно е как е обмислял тогава „бутането“ на Васил Божков, станало факт 18 години по-късно: „Абе ясно, че като бутнем Васил Божков, мястото му не може да остане празно. Все някой ще го замести, ще тръгнат и вътрешни преразпределения. Затова трябва много да се мисли преди това.“

Късен следобед в Слънчев бряг. Спокойни туристи обикалят в търсене на подходящ ресторант за вечерта. Центърът на комплекса гъмжи от народ. В едно кътче обаче оживлението е по-особено. Някак даже напрегнато. Точно срещу летния театър, около ресторант "Вила Бора", чието име навява афганистански скривалищни асоциации, са заели позиции три групи. Деца, полицаи и репортери тъпчат от крак на крак и са в трескаво очакване. Всеки момент тук трябва да се появи генерал-майор Бойко Борисов.

По улицата се задават две тъмни лимузини. Пътят е отцепен. Стреснатите туристи се изтеглят към тротоара. Полицаите правят кордон около входа на "Вила Бора". Първата кола спира, предната врата се отваря. Оттам обаче излиза друг генерал - шефът на РДВР-Бургас Красимир Петров. На задната седалка дечицата най-сетне зърват добрия бате Бойко.



Той слиза. Леко набола брада, типична усмивка, тъмна тениска, черен спортен панталон. "Как сме? Къде е оня клепоушкото?" Малчуганите са примрели от кеф. Техният идол идва.

Плътно до него е петролният бос Валентин Златев. Днес двамата ще дават прощална вечеря за деца на загинали полицаи, които десет дни са почивали по идея на МВР в Слънчев бряг. Златев се доближава до журналистите и се здрависва с някои от тях.

"Как сте, какво правите?", пита ги той.

"Ми дойдохме да ви отразим."

Петролният бос се усмихва и маха с ръка: "По-добре да не ме отразявате!"

Следва обиколка на масите и проверка дали всички са готови да хапват. Готови са. Бате Бойко бащински милва част от децата по главичките, други прегръща дружески. Мила генералска десница по рамото получават и някои майки и баби, дошли да придружат подрастващите.

Вечерята е сервирана. Генералите и петролният бос се настаняват в самия център на открития ресторант. Компания ще им прави и кметът на Несебър. Около е тях пълно с деца, журналисти и любопитни граждани. Охраната изпада в тих ужас как ще пази всичко това. Репортерите са насочени към две периферни маси. Те няма да бъдат нахранени - за тях безплатна вечеря не е предвидена.

В същото време на отсрещния тротоар тече малка лична драма. Продавачка на керамични кукли е фен на Бойко Борисов, а се притеснява да отскочи до ресторанта. Не може и да остави сергията си без надзор. "Минке, ще пазиш ли, докато се върна. Трябва да му подаря нещо!", не издържа сърцето й. След секунди вече е на генералската маса.


Главният секретар на МВР получава шарен палячо от гипс

"Сама съм го изрисувала." Генералът върти куклата и се чуди какво да каже. Мълчи.

"Харесва ли Ви?", пита момичето.

"Ами да, харесва ми", отвръща генералът.

Момичето се позавърта още малко и смутено се оттегля. Ресторантският певец подхваща "Странници в нощта".

Няма и десет минути откакто е започнала вечерята и Борисов зарязва компанията си. Насочва се към репортерските маси. "Почерпихте ли се добре?", пита той журналистите и сяда съучастнически при тях. Мигом се включват всички касетофони и започват да щракат светкавици. Две репортерки от столични издания се спречкват коя да седне до генерала.

В крайна сметка сядат и двете. Едната обаче е недоволна: "Ген. Борисов, преди два месеца, като бяхте в Бургас, дадохте на колежка да Ви пипне по мускула. На друга няма ли да позволите?"

"Няма проблем. Всеки може да ме пипне по мускула", предразполага главсекът и ръката му извършва плавно движение към гръдния мускул. С длан той опипва какво е положението и всъщност показва на колежката къде трябва и тя да постави своята. "Много ми хареса предния път като написахте, че съм се правил на умряла лисица", доволно поклаща глава главсекът.

Две тъмнокоси момиченца с химикалки и листчета се подреждат за автографи. Генералът грейва още щом ги зърва: "Тази малката знаете ли как играе туист? Ако беше руса и малко по-голяма, пиши ме артисал!", споделя Борисов на колежката с мускулните интереси. Изрежда се цяла върволица от малчугани с листчета.

"Ей заради тях ми е висок рейтингът и политиците не смеят да ме пипнат. Защото какво беше при старото министерство?! Извика го министър-председателят и му нареди - по тези теми ще работиш, по тези няма да работиш. Затова и като влязох в МВР, знаете ли каква разработка намерих за Косьо Самоковеца? Ми цели купища папки с глупости. Те му пуснали телефона на прослушване, ама и му казали, че ще го подслушват. И оня по двеста разговора навъртял на ден "Как си, муци? Добре ли си, муци? Хубава ли си както вчера? Оная работа ще стане ли?" И ей такива безсмислици. Те го свалили от разговорите и купища бумаги с глупости беше разработката срещу него."

Тук Борисов сменя леката усмивка с мрачно изражение:

"За бандитите трябва трибунал! Не съд! Какво е това равнодушие у съдиите, че да ги пускат!? Щом са известни бандити - в затвора! Какви доказателства ще им търсим? И какви са тия съдии - някаква пикла ми завършила миналата година и вече с имунитет. Ами аз нямам имунитет, а на нея за какво й е?"

Генералът е в стихията си. Приведен, с леко дрезгав глас, в този момент той олицетворява цялото възможно народно недоволство от лошите съдии. И не само от тях! Ами адвокатите, дето защитават мутри и после пращат делата в Страсбург? "Ние знаем как да се оправим с адвокатите, дето искат да ходят в Страсбург. Веднага им изкарваме нещата и те се отказват вече да ходят в Страсбург."

Момченце, придружавано от майка си, идва, за да се снима с любимия батко. За минути се подрежда огромна опашка от мераклии. Идват и деца извън ресторантската група. Докато текат фотосеансите, няколко репортерки се усамотяват по сепаретата, за да диктуват във вид на дописки току-що чутото.

След като децата са обгрижени и са направени всички възможни кадри, генералът пак се връща към репортерската маса. Този път темата е "държавен секретар". "Аз знам защо политиците се боят от тази длъжност. Защото е повече от министерство. И никой няма да може да пипа държавния секретар. Вижте, преди Десети ноември си имахме такъв пост и Григор Шопов изкара 34 години на поста!"

"Ама Вие 34 години ли искате да стоите?", пита репортерка, но не се разбира радва ли я или не такава перспектива.

Темата се сменя. Идва ред на политико-бизнесменството. "Искате ли да ви кажа как от "Възраждане" ми се извиниха един по един?


Абе разбирам аз, че пуснали декларация срещу мен. Взимам един западен посланик и отивам с него при тях. След малко да видите как идват и ми благодарят за работата. Абе ясно, че като бутнем Васил Божков, мястото му не може да остане празно. Все някой ще го замести, ще тръгнат и вътрешни преразпределения. Затова трябва много да се мисли преди това."

Тук репортерка пита дали действително МВР смята да се заеме с Божков. "А като ме гледате така и ме познавате какъв човек съм, как смятате, ще се заемем ли? Идваха моите хора оня ден при мен и ме питат:

Господин генерал, какво да правим с Божков?

Да го работим ли? Защото, ако дойде БСП на власт, а той е близък с тях, какво ще стане?"

Борисов секва мисълта си, защото пристига нова група за автографи.

"Абе на теб нали ти дадох вече?", пита той учудено малко момченце. "Този е да си имам резерва, ако изгубя другия", гласи отговорът. Автографът представлява напътствие от рода "На хикс да е жив/а и здрав/а". Отдолу има дата и небрежен генералски подпис. Децата държат тази бележчица с автографа на екшънгероя на нашето време и й се радват така, както възрастните биха се радвали на стодоларова банкнота.

По масите вече сервират десерта. На генералската също донасят няколко чаши с крем. Борисов го няма там от близо час. За разлика от народния интерес към него към компанията от първоначалната му маса не се забелязва никакъв.

Групата е леко раздразнена. Кметът на Несебър се оглежда разсеяно. Валентин Златев гледа как плуват рибките в езерцето на ресторанта. А бургаският генерал Петров става прав и започва да потропва на място. Това май е сигнал. Борисов също става и се сбогува с репортери и дечица. По-големите и майките тръгват с него на дискотека.

Източник: segabg.com

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}