Боян Чуков: "Отношенията между българи и руснаци датират от преди много векове."

Боян Чуков, Фейсбук

Когато обсъждаме историята на българо-руските отношения винаги се позоваваме на Руско-турската освободителна война 1877-1878 и Втората световна война. Всичко тръгва от тези две епохални събития. И до тук!

Винаги забравяме, че отношенията между българи и руснаци датират от преди много векове, да не кажем от преди повече от хиляда години. А може би и повече. Винаги забравяме да си припомним, че назад дълбоко в историята българите от Волжка България винаги са се стараели да се притекат на помощ на древна Русия в най-тежките за нея години. Така както Руската империя и руският народ по-късно се сражават с Османската империя. И помагат на българите да се освободят от османско иго. Да възстановят своята държава.

Близо преди едно хилядолетие през 1024 г. руските летописи съобщават за страшен глад в Русия и добавят: „Идоша по Волзе все людие в Болгары и привезоша пшеницу и жито, и тако от того жита кормяхуся“. Тази помощ на българите за руснаците не е била еднократно явление, свидетелства и по-късно съобщение в летописите, зафиксирано от В.Н. Татишчев относно 1229 г. : „В сие время глад был по всей Руси два года, и множество людей поумирало, а более в Новеграде и Белоозере; но болгары, учиня мир, возили жито по Волге и Оке во все грады русские, и продавали, тем великую помоч сделали. Князь же Болгарский прислал в дар великому князю Юрию 30 насадов с житами“.

Необходимо е да отбележим и още една изключително важна роля на българите и другите народи от Поволжието в историята на древна Русия и на цяла Източна и Централна Европа през XIII век. Българите отблъскват монголското нашествие. Българите близо 50 години (1223-1241) отчаяно се съпротивляват на монголското нашествие. Отчаяната съпротива на България, продължила до 1278 г. , е първопричината Русия и руските земи да не бъдат включени в състава на Ордата. В това отношение може да се каже, че Волжска България е спасила древна Русия от унищожаване.

Но и древна Русия, според възможностите си, е оказвала съдействие на волжските българи в тяхната борба с монголците. Всички руски летописи за 1236 г. единодушно и със съжаление пишат: „Придоша от восточной страны в Болгарьскую землю безбожнии Татаре, и взяша славный Великий город Болгарьский, и избиша оружьем от старца и до унаго и до сущаго младенца, и взяша товара множество, а город их пожгоша огнем, и всю землю их плениша“.

Тогава много от българите бягат в Рус, преди всичко в североизточните руски княжества в Новгород. В.Н. Татишчев по този повод пише: „... того же году от пленения татарского многие Болгары избегши, пришли в Русь и просили, что бы им дать место. Княз велел. Юрий весьма рад сему был и повелел развести их по городам около Волги и в другие“.

Това съвместо съжителство на българи и руснаци поражда множество смесени бракове. Тогава по тези времена се дава началото на редица велики фамилии в историята на Русия. Една от тях е Шереметиеви. Много знатна руска фамилия на графове и князе. Според мнението на А.А.Зимнин /1980, с.180/, който се занимава специално с генеалогията на рода Шереметиеви, последните произхождат от рода на Андрей Кобъла, преселил се през XIII век при Александър Невски. Пето коляно (праправнук) на Кобъла е бил Андрей Шеремет и от него са тръгнали Шереметиеви. Особено известни в руската история в XVI век (превземането на Казан, ливонските войни), в XVII-XVIII век (съподвижници на Петър). В основата на фамилията, според Н.А. Баскаков /1979, с. 82-84/ лежи тюркско- българската (чувашката) дума ШЕРЕМЕТ „нещастник, клетник“ или тюркско-персийската шир мухамад „Благочестив, храбър Мохамед“ /Гафуров, 1987, с. 212/. По ирония на съдбата самолетите София-Москва-София кацат и излитат от руската столица на и от летище "Шереметиево". Такива работи с историята на „предателите“ в двустранните отношения и това кой на кого какво е дал в историята на общуването между българи и руснаци. Да не се окаже, че едните и другите не познават добре своята история? Може би години наред не са искали или са се правили, че не я познават!

Автор: Боян Чуков

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}