България започва да прилича на раздрънкан, допотопен самолет-двуплощник

България започва да прилича на раздрънкан, допотопен самолет-двуплощник
18-11-2020г.
63
Гост-автор
България започва да прилича на раздрънкан, допотопен самолет-двуплощник, в който екипажът се е барикадирал в кабината, не иска да чуе и да види какво става с пътниците и се държи сякаш е под градус или дори – дали пък, питат се всички – не е леко надрусан (говоря метафорично).
А вратичката на самия самолет се е откачила от пантите и отвреме навреме някой пътник пропада надолу. Останалите пътници се държат със сетни сили - кой за каквото намери, само дето не са започнали един друг да се бутат през зеещия отвор над пропастта.
 
Не се съмнявам, че играта на половинчати и тичащи след събитията мерки скоро ще приключи и заради властта (а не толкова поради вируса) в един момент ще се вземат такива ограничителни решения, каквито няма никъде в Европа.
 
Понеже властта е вече толкова време неадекватна и живее в своя измислен свят, където е пълно със свободни места в болниците, има достатъчно медицински персонал (неопитните студенти влизат в боя), няма никаква криза с лекарствата, постепенно здравната система ще се превърне в оцеляващи отделни структури на принципа кой както може и колкото – толкова, а населението ще превключи окончателно на спасяване поединично.
В Науката за сигурността това състояние е описано и анализирано – то е близо до т.нар. праг на несигурност, около който праг цялата система се тресе, а под него тя се разпада. Близо до прага на несигурност хората започват да губят способността си да действат рационално, те правят отчаяни движения във всички възможни посоки, гледат на проблемите и ресурсите не през призмата и-и, а през призмата или-или – или аз, или ти; или за мен, или за теб…
 
В същото време вождът и учителят на българския народ взима едни решения, после ги отменя с благи приказки, после отменя отменените решения с още по-благи приказки, така че накрая не се знае нито какви решения взема, нито изобщо взети ли са някакви решения.
 
Ето защо в България в момента се бият и надцакват куп всевъзможни различни решения, взети за едно и също нещо.
 
Перифразирайки Ерих Фром, ние имаме душевно болно общество, заразяващо се с хаос и анархия от душевно болно управление.
 
Толкова своевременно протестите предлагаха през лятото,
когато трябваше да се вземат нужните решения, за да не избухне това управленско безобразие и безсилие днес,
да се смени некомпетентното, арогантно и корумпирано упарвление с компетентни, знаещи и можещи хора. Не се получи.
 
Сега сме заложници на същите тези, които бутнаха бабата по стълбата и в момента обясняват как тя трябва да се лекува и как говорейки как тя трябва да се лекува, но не лекувайки я, те се правят на силно загрижени за нейното все по-влошаващо се състояние…
 
Когато едно общество е душевно болно заради душевно болното управление, винаги възниква въпросът какво да се прави. Ами не може да се смени обществото – каквото – такова. Тогава?
 
За жалост в момента и за логичния отговор на това „Тогава?“ е късно. Следователно ни предстои да изпием до дъно цялата горчива чаша, а после който оцелее, да си направи извода – може ли цели 10 години да повери управлението на съдбините на България на хора, които многократно са доказали, че абсолютно и категорично не стават за това свято, свещенно и сакрално дело…
 
Автор: Проф.Николай Слатински
 

{BANNER_ID-4}

 

{BANNER_ID-3}

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.