България не е балнеосанаториум

Цвета Кирилова, Фейсбук:

От няколко години един въпрос не спира да ме вълнува и тревожи!

Живеем от години в непрекъснат цикъл от избори, с неестествена честота и последователност.

Това обаче създава институционално неравновесие и насажда дисбаланс в системата.

Когато идват избори, администрацията, която задължително трябва да е партийно независима, се занимава с всичко друго, но не и с обслужването на интереса на обществото.

И това тотално отплесване, да не кажа слугинстване, за келепира на партиите, води до значително ощетяване на възлови показатели на икономическия, социалния и финансовия живот.

Следва да се знае, че маратонът от всевъзможни избори впряга потенциала на държавния апарат не в полза на обществото, каквато по презумпция е неговата роля, а му ангажира вниманието да работи усилено за почти частни интереси, защото в служебните им задължения, за изпълнението на които българският народ им плаща месечните заплати, не фигурира обслужване на партийни централи.

Тоест или си държавен служител и се подчиняваш на нуждите на народа, или напускаш държавната администрация, щом си партийно зависим.

Това обаче не изключва опцията всеки чиновник да има право на партийни предпочитания.

Влезе ли в преддверието на държавната машина обаче трябва да забравя за тях.

И това трябва да стане задължително условие за всички.

Отделно от всичко, на фона на статичните показатели на икономиката в страната и регресивните процеси, не мога да си дам отговор на въпроса, колко вкаменелости и отломки трябва да се има вместо мозък, за да се обединяват в почивни от 4 до 7 дни само в рамките на септември два пъти.

Как да върви икономиката, как да се прави бизнес и как да функционира държавната машина, след като и повечето от бюрократите, които по принцип не се потят от прекалено много работа, са в тотална почивка.

Да се разпуска държавата в отпуск почти половината от месец септември, да се засилят отпуски на държавния служител от 6 май и да се точат до 22 септември всяка година, е не само недоглеждане, небрежност и неразбиране от управление на ресурсите, но и въвличане на същия този ресурс в разпокъсаност на активността, намаляване на трудоспособността и понижаване на концентрацията.

Не е нормално от 365 дни в годината, държавата да не работи над 150 от тях.

Не е нормално от 12 месеца в годината, 6 да протичат в празници, почивки, чествания, избори, криене по дупките, партийно сервилничене и всякакви лупинги за кариерно израстване.

Няма как икономиката на една държава, като България, да работи от само себе си, без някой да засили ритъма на работа и да изисква срещу доброто чиновническо заплащане да получава и определен обем и качество на извършената работа!

Време е всичко това да се промени!

Не живея в балнеосанаториум, страната ни все още не е земя на щастието, където неразделни можем да си почиваме всичките 365 дни!

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}