България може да бъде много по-значима за ЕС, но се иска политическа воля

България може да бъде много по-значима за ЕС, но се иска политическа воля
15-09-2022г.
274
Гост-автор
Забелязахте ли, че във вчерашната си реч за състоянието на ЕС Урсула фон дер Лайен коментира доста повече (надеждите) за разпад на руската икономика, отколкото положението в Европа?
 
Причината е проста – новините са много лоши и крайно политически неудобни.
„Това е истинска екзистенциална криза,“ казва Paul Voss, директор на European Aluminium, европейската браншова организация на производителите и преработвателите на алуминий. „Трябва да направим нещо изключително бързо, иначе съвсем скоро няма да има какво да се поправя.“
 
Историческият опит ясно го показва – затвори ли се веднъж завод за първичен алуминий, той никога повече не тръгва. Изключенията са много малко и изискват комбинация от фактори – много високи цени на алуминия, благоприятна институционална рамка и най-вече – наличие на огромни количества, надеждна и евтина енергия. Подобно е положението и при други силно енергийно-интензивни тежки индустрии – производството на стомана, цинк, амоняк и торове, пластмаси и всякакви други химикали.
Политици и медии радостно коментират данните за „спестяване на енергия“ и запълване на газовите хранилища в Европа. Много малко хора обаче отбелязват реалната причина – тежката индустрия на Европа загива. Големите заводи на континента просто затварят – приложените инфографики ясно го показват. Това ли са „подобряването на енергийната ефективност“ и „управлението на търсенето“, на които трябва да се радваме?
 
Има и добра новина: България все още не е част от този процес. Нито един голям наш завод не е затворил – индустриалната ни продукция даже расте със страхотни темпове. Засега. Дължим го преди всичко на изключителното ниво на сигурност и независимост на електроенергийната ни система, изградена около комплекса Марица-Изток, АЕЦ Козлодуй и големите ВЕЦ. Неслучайно, България се превърна в третия най-голям износител на ток в ЕС и практически осигурява стабилността на Балканите.
 
Обаче тежката индустрия не може да оцелее само с ток. Тя има непрекъсната нужда от ужасяващо количество топлина, пара и/или много високи температури, които могат да бъдат осигурени само от горивен процес на място. Затова природният газ е толкова необходим – той е най-често използваният директен енергиен източник от европейската индустрия, просто защото е най-чист. Следват го висококалоричните въглища и нефтопродуктите, а чак накрая идват биомасата и отпадъците.
 
Ако искаме българската индустрия не само да оцелее, но и да може да помогне на Европа като произвежда и изнася още повече, трябва да й осигурим нужните количества надеждна и евтина енергия. За съжаление нямаме значими находища на качествени въглища и нефт, но е много вероятно да имаме природен газ. Трябва просто да инвестираме в проучване и евентуален добив – без никакво значение дали е конвенционален, шистов или дълбоководен. Освен това със сигурност имаме голям ресурс от биомаса, който съвсем не използваме пълноценно и устойчиво. И най-накрая, имаме големи количества отпадъци, които не стават за рециклиране, но имат висока калорийна стойност. В Западна Европа в момента са води война за такъв материал, защото той практически замества газа в топлофикациите и въглищата в индустрията. А какво правим ние? Заравяме го в депа – отдавна забравена практика в Западна Европа. Или в най-добрия случай плащаме на циментовите заводи за „третирането“ му.
 
Проекти и инвеститори за всеки от гореописаните възможни собствени източници на енергия не липсват. Политическа воля обаче няма. А като гледам безграничния популизъм, с който ни заливат покрай идващите избори – няма и да има. А без нея нищо не може да се случи.
Фактите обаче остават:
 
Няма богатство без индустрия. Няма индустрия без изобилна, надеждна и евтина енергия!
  
     Автор: Боян Рашев, фейсбук
    Автор: Боян Рашев, фейсбук
Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.