България изчезва, чиновниците се множат

Скандалът с летящата зам.-министърка, изхвърчала като пореден анонимен бушон от кабинета, дава повод да хвърлим поглед към света на Негово Величество Чиновника. Свят, който се разширява като черна дупка на фона на демографската катастрофа у нас. Няма да вадим калкулатор и да пресмятаме командировъчните на средния бюрократ. Цифрите са кръгли и лесни за елементарни операции.

През 2009 г., когато дебютантите на политическата сцена от ГЕРБ поеха властта, чиновническият апарат у нас наброява 116 000 души. Населението на страната по онова време е 7 660 000. След 9 години и водопад от обещания и клетви за свиване на административния апарат, пейзажът изглежда печално - населението е намаляло до 7 001 000, а чиновниците са се увеличили с близо 25 000 и вече наброяват 140 000.

Разбира се, те не са се увеличили сами, а някой ги е назначавал, докато 660 000 от нас са изчезвали - кой към оня свят, кой към чужбина. Това е равносметката след три незавършени мандата на ГЕРБ, един печален опит на БСП да кара влака и няколко служебни кабинета между тях, които вече никой не помни. Българинът бяга или умира. Ако горните темпове се запазят, след около 100 години броят на населението ще е равен на този на чиновниците. Всеки ще си има персонален чиновник, който да си го обгрижва административно, да му вади документи "на едно гише", без опашки, крясъци и високомерие. Кеф, а?! Вероятно ще намалее и корупцията, но това е деликатна материя и не се наемаме да гадаем.

Чиновническият апарат не може да бъде свит по една единствена причина - той е функция на политиката и еманацията на демокрацията - свободните избори. Неизменно след избори из сумрачните ведомствени коридори плъзват активисти, дали своя принос за победата. Хора от кол и въже - едни тичали да лепят плакати, други уреждали зали, кебапчета и наливно вино, трети убеждавали с добро, разбира се, населението, кой е правилният му избор. Спонсори, изпаднали от листи клетници, обикновени ятаци, тарикати, калинки, роднини на роднините на роднините...

{BANNER_ID-3}

Тези хора може да не успеят да изготвят читав проект, който да докара пари в някой западнал край на страната или ще ви бавят преписките от некадърност или алчност. Но пък няма да забравят коя партия ги е "направила хора", слагайки ги на държавна ясла. И като умножим броя на тези люде по този на членовете на семействата им, управляващите си създават цяла армия за безоткатно и правилно гласуване на избори. Далеч по-многобройна от истинската ни армия. Към нея прибавяме и т.нар. вечни чиновници, които обикалят с бързовар още от Живково време и продължават да наричат кабинетите "канцеларии". Те нямат абсолютно никаква причина да гласуват за някой, който някакси може да разруши канцеларското им безвремие.

Това е основният детайл във вечния двигател за изборни победи на ГЕРБ - цветанум мобиле. Цветанов нито е гений, нито магьосник. Разчита на лоялността на чиновника към партията, която го е курдисала на бюрото. И засега я получава.

"Трябваше да бъда в Чили безплатно. В последния момент ме пратиха в Ню Йорк...", простодушно отрони Росица Димитров със зачервени очи. Клета съдба чиновническа. А какво щеше да прави в Чили безплатно? Дали пък нямаше да ни доведе някой Пиночет? Нали народът така си представя справедливостта и възмездието - как генералът събира чиновниците на един стадион, за да...поспортуват...

***

Източник: www.fakti.bg

{BANNER_ID-4}