България 2021 – умна, красива и брутално слугинска

България 2021 – умна, красива и брутално слугинска
04-06-2021г.
4
Гост-автор
Че няма такава държава като България, българите говорят отдавна. Имат предвид безредието, мафията. Казва им го Слави Трифонов, тази седмица под някаква форма им го каза и САЩ. Няма такава държава, наистина, но по съвсем друга причина. Това е държава не само без власт, но и без народ. Тя е антиупотия, населена от нечовеци, на които хирургически са отнети възприятията за случващото се край тях и за мяра. Как иначе да си обясним, че големите скандали по процедурата „Магнитски” онагледиха най-вече бруталната колониална зависимост на България, а закърнелият народ я аплодира. Някога българите се питаха – това не ли намеса във вътрешните работи. Вече не се питат.

асалитетът и отвратителното робско поведение, мотивирано от видоизменената психика, са най-видимият до момента, а същевременно и невидим поради закърнялост резултат от американските действия. Как санкциите ще се отразят на българската политика, икономика, на засегнатите субекти, в геостратегически план, тепърва ще се види.

 Единствено видим към момента е слугинажът.

Видимо е лакейство, пренесено от Москва спрямо Вашингтон, и как порядки от тоталитаризма живеят в демокрацията. За да няма неразбрали, следва да се уточни, че американците наистина удариха една мафия. Целта на този текст не е тя да бъде защитавана. А да онагледи как ударът подпечата отношения от най-първичен вид между господар и слуга.

За да се разбере какво се случи, нека избегнем собствените имена. Сюжетът е универсално недопустим за всички географски и времеви ширини:

Държавата X живее в междуизборна напрегнатост. По силата на конституцията президентът назначава временно правителство. Върху подвижните пясъци трябва да се изгради къща, предстоят парламентарен и президентски вот.  Конфронтацията в страната е голяма, важно е кой как ще налее основите. За три дни посланикът на голямата държава Y благославя чрез публични срещи седем министри, сред тях и премиерът.

Посланикът безпрецедентно отива на крака дори в службата, която отговаря за хазната на държавата  X.

Тупа по рамото началника ѝ, който междувременно се оказва продавач на затъваща фирма. Купувачът - бушон. Министър се изпуска пред медиите, че тоя началник е назначен, защото работел прекрасно със „западните партньори”, тоест с Y. Скандалът с фирмата лъсва, но довереникът на Y е непокътнат. В следващите дни важните срещи продължават още по-усърдно. Посланикът ги провежда заедно със спешно командирован висш държавен служител на Y. На медиите невъзмутимо е обяснено, че на гости в посолството са привикани представители на настоящото правителство, на бившето, членове на партии. Успоредно се стоварва „Магнитски”.

Понеже санкционираните лица са всеобщо мразени, цялата държавица X приема санкциите като висша справедливост – Господ е слязъл на земята, разграничил е доброто от злото, дал е повеля.

Медиите трескаво броят коя от партиите се снишава с коментар или случайно не подкрепя. Те са кучетата пазачи на праведността. А партиите в X смеят ли да гъкнат напреки? Не, надпреварват се в подмазването. Дори главният прокурор тръгва да разследва това, което довчера не е възнамерявал. Няма изненада, преди да бъде назначен, той е прекарал месец в Y. Никой в X не смята за важно, че колкото и справедливи да са, наказанията по „Магнитски” се раздават без съд.

Никой не смее да каже, че те са екстериториална административна бухалка на хегемона Y, обслужваща интересите му.

Точно поради интересите, санкциите подминават лицето, символ на политическата мафия. Обществото в Х вижда това, но не смее да критикува Y. Както в старите времена истината се споменава на ухо, чрез вицове, вече и интернет-статуси, не и официално от най-висока политическа или медийна трибуна. А междувременно бившият премиер на Х е изтичал в посолството на Y. Той най-спокойно обяснява публично, че е бил там, не защото е лицето на мафията и спасява кожата, а защото Y се стремят да наредят „стабилна власт” в X. Няма скрито-покрито – посланикът и командированият служител редят властта в X.

Само баламите не виждат, че „Магнитски” съвпада по време с опитите да се пренареди управлението в X. Но какво толкова, нали баламите са мнозинство!?

Според официалните изявления на Y, тя прави всичко това, за да прочисти корупцията в X. Следва ура!, долу олигархията!, да живеят САЩ и новото правителство! Липсват дори елементарни тревоги за намеса във вътрешните работи. А мястото на истината отново е под сурдинка - санкциите са избирателни, няма принципност в тях.

Все пак живеем във време, в което всеки, стига да иска, може да изкрещи всичко свободно. Но мислещите и чувствителни към двойните аршини хора не гъкват, защото ще им се стовари народния съд от социалните мрежи. Ще бъдат обвинени, че подкрепят омразната мафия. Този народен съд е безумна тълпа, посичаща всяка различност.

И понеже е огромен фактор при формиране на общественото мнение, тя е част от големия ментален и ценностен проблем на държавицата X.

В конкретния случай тълпата иска да натири безпринципния бивш премиер, затова поощрява всяка безпринципност на гърба му. Кръгът е затворен.

Проблемът има и още едно проявление. Накои хора казват: „Да, САЩ действат избирателно, гледат си интереса, месят се. Но те са наш старши евроатлантически партньор, техните интереси са и наши. Мафията си е мафия, като няма кой друг да я удари – радваме се на американците!”. Това разсъждение е повърхностно. Проблем отново са му мярата, достойнството, обективността и тотално отсъстващата чувствителност за тях. Да, американците са ни партньор, а мафията си е мафия. Но интересите ни невинаги съвпадат, избирателно не може да се действа.

Ние не се държим като партньори, а правоверни.

След като правителството ни се реди в чуждо посолство, и никой не го счита за нередно, ясно е какво се случва.

А по нелепа случайност, успоредно с политическия рейд, имаше и военен в производствен цех на нищо неподозиращи хорица. Скандалът стана публично достояние десет след учението, след като потърпевшите сигнализираха медиите. За да се оправдаят, правителството и военният министър казаха, че не са знаели. Стартира проверка кой на кого какво е трябвало да съобщи по веригата.

Да повторим – след такава огромна политическа близост на висши нива, при толкова много срещи, американците нахлуват, а после посланикът им не съобщава на българските власти за нахлуването.

Или българските власти са прикривали „партньорите”, или наистина не се знаели.

А след злополучното учение, насред цялата васална демонстрация, президентът Радев, любимец на народните маси, се срещна днес за пореден път с посланичката Мустафа. Не къде да е, а пак на учение. Двамата грееха в усмивки, за да докажат, че в брака господар – слуга нещастни няма. Това е то държавата България!

Някога нейните бащи основатели хукнали из Европа да търсят цар. Най-светлите ликове на Освобождението, Левски и Ботев, казвали, че цар не е нужен. Но времето било такова, че нямало накъде, трябвало цар. След 70 години царството било разрушено, но дошли господари диктатори. Пак нямало накъде, верноподаническият манталитет избуял с пълна сила спрямо СССР. Днес, след още 70 години, българите живеят свободно умно и красиво в обетованите територии на демокрацията. Бруталният им слугински манталитет обаче е същият. Той е много по-отвратителен, защото се случва без принуда. Българите сами избират да бъдат роби, а не партньори.

    Автор: Искрен Вълчев

    Източник: Гласове

Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.