"Благодаря за твоята гениалност. Благодаря за лудостта"

27-09-2021г.
10
Гост-автор

След като я видях отблизо, реших и аз да кажа няколко думи за Триумфалната арка. Споделям моето лично преживяване и категорично няма да влизам в спорове. Не задължавам никой с моето виждане, не ме задължавайте и вие с вашето, моля. Думите ми са провокирани от личното ми изживяване там, на място, а не от безкрайните дискусии изкуство ли е или не е, Christo българин ли е или не е, трябвало ли е да си изхарчи парите за това или не… Споделям моите усещания и размисли, вярвам, че това е начина да раглеждаш един такъв проект, замисъл, творба.

1/ Трябва да се види “на живо”. Снимките не разказват достатъчно и не дават усещането, което имаш на място. Съвсем различно е. Мащабно, грандиозно - заставаш, гледаш и си като омагьосан. И имаше ужасно, ама ужасно много хора, някои от които стояха по бордюрите дълго, съзерцавайки арката...

2/ Ако някой говори за “чаршафи”, е далече от истината. Материята е много здрава и твърда, като стоманизирана е. Заедно с дебелите червени въжета, остави в мен усещането, че сякаш е сложена, за да защити арката от нещо, да я предпази. Като че ли паметникът е обгърнат с любов, за да бъде съхранен… Прииска ми се да кажа: “Всичко е наред, на сигурно си, пазим те, скоро ще повдигнем платното и ще те видим отново колко си красива, ще си спомним, за да те ценим още повече.” Романтично? Може би. Но така го почувствах.

3/ Франция е развяла огромния си флаг под арката и всяка вечер под нея по традиция се провежда почетната церемония край вечния огън на незнайния войн. В събота церемонията е по-дълга, идват ветерани, оркестър… Вижте видеото. И всичко това се случва под яко стегнатите платна около арката. Необичайно е, красиво, вълнуващо. Силно.

4/ Вътре в арката, нависоко, има музей. В него постоянно прожектират филм, с който разказват за целия творчески процес - още от първия замисъл на Кристо до реализацията сега. Посетителите гледат, слушат, четат. Всеки детайл от конструкцията е преценен стотици пъти - да е сигурен, да не нарани. Ползвани са специални метали и лепила за укрепване - всичко е минало през десетки специалисти. Платното е тъкано в Германия, всички останали елементи са произведени във Франция. Говори се много как проектът, след тежките ковид месеци, е дал възможност десетки фирми и стотици работници да получат работа!

5/ На терасата хората се разхождат и сядат върху платното, снимат се, стоят дълго, сякаш и те опаковани в някаква сигурност. Усещането е за уют, не преувеличвам...

6/ Дали ми хареса? Благодарна съм, че имах възможност да го преживя на живо. Това ще е едно от преживяванията, които ще помня завинаги.

7/ И малко виждания през погледа на професионалната ми деформация. Всичко това е и жесток маркетинг! Безплатен! В момента целият свят пише и публикува снимки от арката - не само медиите, а и хората, които идват да я видят на място, които снимат като луди и публикуват из социалните мрежи… Такъв viral marketing тече, че не знам дали има адекватен друг пример за подобно нещо! Ако някой някъде по света случайно е забравил за Париж и Франция, сега с арката веднага ще насочи вниманието си насам. Прогнозата беше, че за двете седмици се очакват около 3 милиона гости от къде ли не - тези хора се придвижват, ядат, пият, спят, пазаруват, посещават и други обекти в столицата. Не е зле, нали?!

Накрая ще завърша с два цитата, които ми звучат в главата:

„Всеки човек има две родини – своята и Франция!”, Томас Джеферсън. Казал го е, защото французите отдавна, още от времето на рязането на глави, защитават свободата на словото, правото на самоизявление и свободния дух.

А френската министърка на културата Розлин Башло каза с просълзени очи (без преувеличение): "Благодаря за твоята гениалност. Благодаря за лудостта. Благодаря за поезията, защото лудост не липсва по света, но от фалшивия сорт. Ще имаме ли пак нещо такова? Вероятно не."

  Автор: Анета Недялкова, фейсбук

Banner

© 2023 Lentata.com | Всички права запазени.