Блага Димитрова: „Сама идвам и сама ще си отида.“

На днешната дата през 1922 г. е родена българската писателка, поетеса и втори вицепрезидент на България – Блага Димитрова!

Известната поетеса е родена в Бяла Слатина. Майка й е учителка, а баща й юрист. През 1941 г. завършва класическа гимназия в София, след което следва славянска филология в Софийския университет. Осем години работи като редакор в списание „Септември”.

Блага Николова Димитрова започва да пише още като ученичка. Сред най-добрите й творби се открояват романът „Пътуване към себе си”, „Отклонение”, „Страшният съд”, „Лавина” и „Лице”.

През 1987 г. участва в създаването на „Литературно-художествен кръг - 39-те”. В следващите две години й е забранено да публикува, заради дисидентските й възгледи и дейности.

Блага Димитрова е била омъжена за Йордан Василев. По време на войната във Виетнам „осиновява” Ха Тху Хоанг (Ханна Хоанг Димитрова). Друго дете няма.   

{BANNER_ID-3}

Блага Димитрова получава орден „Стара планина” – първа степен.  

 През 2003 г. след сериозно онкологично заболяване Блага Димитрова си отива от този свят, на 81 години.   

Вижте едни от запомнящите се цитати на поетесата!

Мъжът е погълнат от мига, а жената търси продължението.“

„Страхът от съперницата е като страхът от смъртта. Единственият начин да превъзмогнеш тоя страх е да приемеш и двете като неизбежност. Да погледнеш право в очите на другата и да знаеш, че тия очи могат да ти отнемат неговия поглед завинаги. Това е все едно да имаш сила да погледнеш смъртта в очите."

„Сама идвам и сама ще си отида.“

„Навярно това е любовта – без вериги, без решетки, без клетви. Без гаранция. Истинската любов, най-хубавата – това е свобода. Вратата не се заключва. Мога да си отида, когато поискам.“

„Не мога да понасям женското „не“, което значи „да“. Когато искам, аз казвам „да“, а когато не искам, казвам „не“. Жени, аз ви връщам човешкия език!“

„Нека да бъда като любовта – неуловима, променлива, неподчиняваща се никому за нищо!“

„Няма щастие, наготово поднесено като сладко от вишни на табличка!“

„Изведнъж присъствието му запълва нищото и го превръща във всичко.” 

 „Не се бойте, че ще ви стъпчат - стъпканата трева се превръща в пътека.” 

ВИК на Блага Димитрова

Кога ще дойдеш ти?
Когато си отида
и сетните ми стъпки
отехтят далече?
Кога ще си със мен?
Когато те зазида
сред четири стени
самотната ти вечер?

Кога ще ме съзреш?
Когато в друго рамо
притисната отмина
с поглед във земята?
Кога ще ме зовеш?
Когато видиш само,
че губиш ме - далечна,
чужда, непозната?

Обичай ме сега,
когато те обичам!
Когато твоя съм,
жадувай ме, зови ме!
Сега простри ръце,
когато ще дотичам!
Че утре ще е късно
и непоправимо.

1959

{BANNER_ID-4}