Бизнес с детски съдби

Източник: daspasimdecatanabulgaria.org

Фейсбук група „Отнеха ми детето по сигнал, „Сдружение „Родители обединени за децата”, съвместно с жители на Асеновград и околността, протестираха на центъра на Асеновград в неделя, с искане за пълна отмяна на Закона за социалните услуги, който влиза в сила от 01.7.2020г., както  и за връщането на детето на Златан Колев на семейството му.

Малкият Ангел е изведен в същия ден, в който съседка, която е имала пререкания със семейството, подава сигнал към местната агенция за социално подпомагане.
Детето е взето с полиция, директно от детската градина. Без съдебно решение. Само по преценка на социалните служби.

Група жители на Асеновград,  потресени от този случай, се е ангажирала да помогне на семейството. Хората изразиха възмущението си от всички неправди на бездушната и тромава система, която просто си взима едно дете и се разпорежда както желае, пише предписания и чака изпълнения. Те се надяват, поне чрез този надпис, да се даде гласност на случая и да се намери справедливост.

Незаинтересованост, залежали документи, неопитни служители, бягство от отговорност и поредното предписание към бащата за ползване на социални услуги за подобряване на родителския капацитет. Реалната помощ към семейството обаче, идва единствено от техни съграждани доброволци.
   

Интересен е въпросът, какво ниво трябва да достигне този баща по скалата, за „родителски капацитет”, има ли изобщо такава скала и виждал ли е някой що е то образеца за 100% достигнат такъв?
  

С кой аршин и с какъв еталон се мери? Този въпрос зададоха протестиращите в неделя, като също  споменаха, че в държавите, където  е въведен Закон за социалните услуги, най-много деца се извеждат точно по преценка на социален работник, че нечий родителски капацитет не е достатъчно висок.

Над 70% от случаите на отнети деца в скандинавските държави и Западна Европа, където този модел работи, причината не е причинено насилие над дете, а поради нисък родителски капацитет.
    

Впоследствие, родителите са постоянно тормозени с насилствено налагане на „Социални услуги за повишаване на родителския капацитет”,  с купища документи и съдебни дела, а едни деца стоят при платени гледачи и търпят жестокостта на поредния, все повече доближаващ се до тоталитарен режим, който си е позволил да ги вземе от семейството им...
   

Протестиращите граждани, ангажирани по случая с малкия Ангел, оставиха бяло платно с кървав надпис „Върнете ни детето”, пред входа на община Асеновград, с което показват жестокостта, която е причинена и към детето, и към семейството му, както и категоричната си непримиримост към този случай, готовността си да се борят докрай за връщането на детето в семейството му.
Надписът е послание, оставено за общинарите, което да ги посрещне в първия им работен ден.

В същото време, едни частни организации, лобирали за тези нови закони, за този нов социален ред, сраснали с властта  доставчици на социални услуги, приватизиращи социалната сфера, доволно потриват ръце, че прокарването на бизнеса по грижа за чужди деца, върви по мед и масло с очакваното влизане в сила на ЗСУ от 1 юли.

Техните закони, чрез неясни критерии създават жертви. На тези, представящи се за загрижени към жертвите, им трябват жертви, които да бъдат обслужвани, чрез социалните им услуги, които са дори и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ.

Жертвите, които са нужни за този коварен бизнес,  се създават с новите закони и абсурдните критерии, които те въвеждат  за понятието „дете в риск”. Никаква конкретна дефиниция, никакви точни критерии.  Де факто, всяко дете може да бъде дете в риск.

Резултат: Бизнес с детски съдби, бизнес, поразяващ по нечуван досега начин целостта и добруването на българското семейство.
    

Преди няколко дни, разбрахме за друг случай, този на малкия 3-годишен Лютфи, жестоко отнет с полицейски екип от баща му, даден на платени гледачи и намерил смъртта си там, 8 дни след отвличането му. Лютфи е бил с много здравословни проблеми, но това не е пречило, да бъде отнет по брутален начин от баща му. Детето, по разказ на бащата, е пищяло в ужас. Кое дете не би?

Ето част от историята на Ангел и семейството му, така, както я публикува Марина, една от доброволките, ангажирали се по случая в специално създадената Фейсбук група „Отнеха ми детето по сигнал: ИСКАМЕ ИСТИНАТА“

„Майката на детето изчезва скоро след раждането и го оставя на грижите на баща му Златан. Златан живее в Боянци и има 50 крави ,построил е обор и къща . Не че е някакъв палат, но има приличен покрив над главата.

Баба Анка, майката на Златан е жената до него и основната грижа за детето пада върху нея. Живеят тримата, Златан работи, ама работа дето почва в 3-4 сутринта и приключва късно вечерта, а баба Анка готви, поддържа къщата и се грижи за единственото внуче което има. Питайте в селото - знаят. Животът върви така, но се разболява от рак.

Докато е на крак, детето не е лишено ни от обич, ни от грижа. Да де, ама болестта се влошава и силите я напускат. На плещите на Златан лягат дете на 2 годинки, болна майка и 50 крави. Слава Богу, че имаме близки за тежките дни, че сам човек за никъде не е.

Златан има сестра Ваня, а Ваня има мъж Симеон, деца нямат. Работят и живеят в малкият си свят 22г. заедно .Баба Анка и детето се местят в техният дом ,щото Златан сам не може да се справи, а и както той казва, едно дете си иска някой само за него да се грижи. Баба Анка след два месеца умира. Ваня и Симеон поемат грижата за детето като свое. Пие ли Симеон - не повече от всеки друг. Виждала съм го няколко пъти и никога не ми е лъхал на алкохол, но лицето му е все червено. Детето ходи на градина, спи при тях за да не се страхува през нощта, има приличен дом, играчки, дрехи и цялата любов на която са способни тези леля и чичо.

Пак да кажа те свои деца нямат. И така повече от две години живота си тече. Ваня и Симеон гледат момчето, а Златан помага с пари, идва до града, обажда се по телефона, той от родителски права не се е отказал, избрал е най-добрата грижа за детето си, даже е преглътнал това ,че на друг ще казва татко .

За зла беда възниква спор за пари, права и задължения между съседски и в него миг някой разбира, че за детето се полага НЕРЕГЛАМЕНТИРАНА ГРИЖА. За мен ще остане загадка как една грижа може да бъде осъдена, щото няма документ, ама ей на Албена с будна гражданска съвест забелязва това нарушение на закона и решава да помогне на детето. В този миг се сеща ,че го е виждала по гащи на минус 12 градуса и грижата става още по спешна, докато се разправят за парите, които тя твърдо е решила да вземе.

Сещат се, че са чували детето да пищи, тъпото е че не знаят, какъв зор са видели Симеон и Валя докато са се опитвали да го изкъпят. Албена решава да спаси детето и подава сигнал в социални грижи. Тук се появяват още едни дето знаят какво е най-добре за туй дете.

От сутринта до следобед вече са се погрижили.Сега детето е в Първомай. Гледа го самотна 50-годишна жена, която работи като чистачка в общината и е циганка. Всички, които ме познават, знаят, че приятели сред циганите не ми липсват, ама се чудя, как бе джанъм, като сте толкоз загрижени, не му намерихте на това дете дом, в който говорят най-малко неговият език. Жената се казва Миглена, за пръв път гледа чуждо дете. Сигурно не е лоша, детето й вика бабо, не знам дали е по регламент, щото нали се води приемна майка.

Та тъй всички искат да се грижат за това дете, но съдът ще реши. Детето се казва АНГЕЛ. ВСИЧКИ ПОЛОЖИЛИ ГРИЖИ:

Мария - майка - грижа няколко месеца

Златан-баща грижа 1г.и 5 месеца, заедно с баба Анка

Валя и Симеон (леля и чичо) - грижа 2г.и 5м.

Албена Атанасова съседка - грижа, колкото да подаде сигнал

Мария Петрова Шевкед - социален работник - грижа - един социален доклад, скалъпен на коляно

Елена Несторова -закрила на детето - грижа - подпис под социалният доклад на коляно

Валерия Георгиева - директор на соц.грижи - грижа - подпис под доклада и издаване на заповед да незабавно извеждане на детето

Живка Георгиева - директор на ЦОП, и доставчик на социална услуга, която явно дълго пътува ,щото още никой не я е получил.

Грижата продължава. Всички знаем,че много баби хилаво бебе, а Ангел има право да израсне здрав. Затова някой трябва да отпадне и това според нас не са неговите близки.

П.п. Като тръгнахме да търсим истината се оказа ,че работата намирисва отвсякъде на мърлявщина от страна на бързата грижа. Оказа се и че много хора интересни неща разказват за тези грижовници .РЕГЛАМЕНТИРАНАТА ГРИЖА скъпичко излиза .

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}