Бялата мафия лети със самолети над Манастирски ливади и ни ръси с грип, въшки и аутизъм. Честити ни морбили

Не си спомням някога да съм водена по знахари или да са ми давани топчета захар, маскирани като "алтернативна медицина" за хиляди левове. Още обаче помня стъклените спринцовки и иглите, които майка ми изваряваше, когато се налагаше да ги използва (комунизмът, нали беше много хубав, та освен всичко друго, от което ни предпазваше, ни държеше далеч и от прогресивно-капиталистически измишльотини, като еднократни спринцовки, а понякога - и спирт, и памук). След това дойдоха промените, и майка ми започна работа за тогавашния офис на УНИЦЕФ в България. Говорим за началото на 90-те - тук беше беднотия, мизерия, купони за сирене и ориз, режим на водата, абе... гето стайл. От централата на УНИЦЕФ пращаха помощи - кашони с храни, дрехи, лекарства, плюшени играчки за децата, и тн. Сред тия помощи имаше и ваксини срещу полиомиелит, които майка ми организираше да бъдат слагани на деца из ромските махали - майките им се редяха на опашки, за да може тия деца да получат оная безценна капка ваксина в устата, която ще спаси детето им от отвратителна болест, след която, ако оцелее, ще бъде абсолютно инвалидизирано ДОЖИВОТ. Помня, че беше доста тежка кампания - кашони, мъкнене, организиране, редене, чакане, капане на капки, и тн, и тн. И наистина не си спомням да ми е разказвала, че дори и един от тези хора се е фръцнал и е казал - "абе я си e***e майката с тия ваксини, аз па нема да си ваксинирам детето, ЗАЩОТО ТАКА СЪМ ПРЕЦЕНИЛ/А".

Всички до дупка се ваксинираха и полио повече нямаше. Какъв авангарден резултат, скъпи приятели!

Малко преди това - в края на 7 клас, точно преди изпитите за гимназии, ме тръшнА морбилиТО. Сега, не мога да се закълна, че заради него изкарах 2.38 по математика, защото и без морбили едва смятах уравнение с две неизвестни, но си спомням, че ми беше зле и със сигурност е дало своя дан за трагичните крайни резултати на изпитите. Някакси покрай това морбили вкъщи стана дума за ваксини и шарки, и майка ми сподели, че е притеснена, че от набора на брат ми нагоре (82-ра) децата нямат ваксини срещу едра шарка (вариола), защото, по думите ѝ, все някъде и в някой канал тая гад дреме, въпреки че е официално унищожена, и някой ден може да изпълзи оттам и да ни направи на сарми.

И днес, десетки години по-късно, в благодатни времена, в които вече имаме не само еднократни спринцовки, но и изкуствени стави, трансплантации на бял дроб, а скоро, ДАЙ БОЖЕ - и на мозък, почвам да се сещам за тези ѝ думи, и си викам - човече, не знам в кой канал дреме вариолата, но ние сме ѝ опънАли червения килим и откъдето и да идва, ще я посрещнем повече от гостоприемно - с поръски от захар, с въртене три пъти около оста ни и плюене против уроки. С хоро, акордеон и християнски ценности.

А дотогава честито ни морбили, честити ни нови лекари, завършили скоротечен курс по вирусология и имунология в интернет, и честити ни родители, ПРЕЦЕНИЛИ, че НИКОГА няма да си ваксинират децата, защото бялата мафия лети със самолети над Манастирски ливади и ни ръси с грип, въшки и аутизъм.

Много благодаря, също така, на тия милиони години еволюция и на хилядите хора, дали живота си на науката. Чакам с нетърпение да се появят алтернативни течения не само в медицината, но и във физиката, и астрономията, и децата например вече да имат избор да учат подредбата на планетите така, КАКТО РОДИТЕЛИТЕ ИМ ПРЕЦЕНЯТ, ЧЕ ИМ ХАРЕСВА.

   Автор: Красимира Хаджииванова. фб