Безкрайното дундуркане вреди на бежанците

Автор: Лидия Стайкова, ФБ

Мисля, че най-ценната помощ за бежанците е тази, която им помага да си стъпят на краката и колкото се може по-бързо да започнат да водят продуктивен живот - да се грижат сами за себе си и да допринасят за обществото, което ги е приело.

Безкрайното дундуркане вреди на самите тях - съсипва самочувствието им, насърчава мързеливите и безотговорните, научава ги на безкрайни претенции и привлича още такива. Това съвсем естествено дразни други хора, особено такива, които се трудят здраво и плащат данъци. Жалко, че управляващи и активисти в Западна Европа не се замислят много за това.

Нормално е на различните хора да се гледа предпазливо и с недоверие. Това не е присъщо само на нашето общество и не приемам твърдението, че някакси българите сме по-лоши от другите.

Нормално е различните хора да положат повече усилия да бъдат приети и активизмът, който изисква безусловно и безкритично приемане, който обвинява и се опитва да засрамва обикновено поражда негативизъм, а не приемане.

Впрочем горните неща се отнасят не само за бежанците, а за всяка малцинствена група. Всеки, който някога в някаква ситуация е бил малцинство се е сблъскал с това, защото човешката природа е такава, каквато е. Дори повечето от онези, които претендират да са толерантни и "широко скроени" се отнасят с недоверие към инакомислещите, например и са способни на впечатляваща агресия по отношение на тях. Но за всеки е по-лесно да се вглежда в кусурите на другите отколкото в себе си; трудно е да признаеш, че и ти самият имаш сянка.

Относно помощта, аз лично не бих си позволила да изисквам от когото и да е да помага на когото и да е.

Мога единствено да помоля.

Мога да изисквам единствено от институциите, които са поели формални ангажименти да свършат една или друга работа; изисквам от тях да спазват законите. И най-вече изисквам от себе си - ако смятам, че на някого трябва да се помогне и смятам, че мога да го направя, просто го правя.

Много пъти се е налагало да търся всякакви форми на помощ, когато съм се опитвала да помогна на бежанци. И винаги е имало български граждани, които са се отзовавали - и познати, и непознати. Освен това, има много български граждани, които сами решават да помагат.

Това, което гласовитите активисти не знаят или ако знаят не признават е, че значителна част от тези хора не приемат безкритично и безусловно бежанците, че някои от тях публично критикуват безконтролното приемане на бежанци и много други неща, заради които гласовитите активисти биха побързали да ги нарекат "фашисти".

А твърде често именно такива хора вършат доста по-полезна работа от онези, които са заети да излъчват добродетелност по социалните мрежи.

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}