Без тях нямаше да ни има нас, нямаше дори да има Европа

09-05-2022г.

Гост-автор

Автор: Анелия Димова, ФБ

В началото на 8-ми клас заминах за Русия за постоянно. Завърших и училище там, и университет. Имам много приятели там, много близки приятели!

Аз попих всичко от тази страна - дух, култура, страшно много неща. Това вероятно ме прави субективна в много ситуации. Но 9-ти май е друга бира.

Тук прекрачвам с усещания и спомени, които съм си изградила сама, лично аз през годините. Не училището, не университета. Всичките ми приятели там, до един, имат близък/близки, които са ветерани от войната (в най-добрия случай само) и/или близки, загинали в нея. За всеки един от тях тази война е нещо лично. И за тях тя няма общо с политика, нито с Америка, нито с Европа, нито дори и със Сталин. Те имат роднини, загинали за свободата на родината си!

Те не са загинали за Сталин. Без значение той какво е мислил, планирал, свършил и тн.

Мисълта ми е за хората. Милиони са загинали за някаква идея. Обща. Няма семейство в Русия почти, в което да няма участник във войната. Живеейки години наред в Петербург (Ленинград) и преминавайки ежедневно покрай колоните на съборите, Ермитажа и тн..., колони на които все още стоят надписи «При артилерийски обстрел тази страна на улицата е по-опасна» и има следи от това...., след като съм присъствала на празнуването на този празник от ветерани, които познавах и които го отбелязваха «както тогава»- с купа леща без сол и 125-те блокадни грама черен хляб...

Аз не мога да не отбележа!

Просто всички тези хора, дали живота си, за да има мирно небе над главите ни (а те са вярвали в това, казвам го, защото чест е за мен да познавам няколко такива поне- руснаци, украинци, арменци, узбеки, таджики, азербайджанци !!!) - заслужават това!!!

Без тях нямаше да ни има нас, нямаше дори да има Европа. Просто е!

С днем победы!

П.п. Една от многото истории на войната , която помня от училище е на Таня Савичева.

Запознайте се тук- https://bg.m.wikipedia.org/wiki/Таня_Савичева