Беренис Льове: Политическата екология е яростна офанзива срещу нашата цивилизация

Беренис Льове: Политическата екология е яростна офанзива срещу нашата цивилизация
17-02-2022г.
15
Гост-автор

Грета Тунберг, това черногледо дете, се изправя, крещи срещу една цивилизация, западната цивилизация, за която не знае нищо, освен че е виновна, и целият свят се подчинява и покорява… 

В новата си книга, L’Écologie ou l’Ivresse de la table rase (Екологията или пиянството на започването начисто),  френският философ Беренис Льове критикува екологията, каквато днес е олицетворена от Зелените и  активистките движения.

- В книгата си изобличавате Пировата победа на поддръжниците на екологизма. Какво имате предвид?

- Пирова победа, наистина. Победа, защото екологията спечели битката за идеите и умовете. Майката Земя гори и ние вече не поглеждаме никъде другаде. Филми, изложби, фестивали, мобилизирането е нескончаемо. Хващате железопътната мрежа и в края на пътуването служителят на Националната железопътна компания във Франция се превръща във велик заклинателен жрец: “Планетата ви благодари, че взехте влака”. Но Пирова, т.е. поражение, защото екологията, превзета от левицата, е, заедно с феминизма и деколониалния или туземния антирасизъм, една от онези големи машини за създаване на догми, лозунги, хаштагове, тези дигитални подсвирквания през ХХI век, заклинания за тероризиране, език без кръв, без цвят, без вкус, без мирис, обвинителен разказ и младеж, превърната в трибунал за инквизиция, пелтечеща зелен катехизис и заплашителни присъди. Накратко, идеология.

Така че след години глобализация, вместо да бъдем върнати на земята и по нашите земи, в конкретния, сетивен, чувствителен свят на хората, ето ни въвлечени в опиянението на започването начисто, на възраждането на човечеството и на голямото уреждане на сметките с нашите предци. Щастлив е, който има на Одисей съдбата - успешно да пътува из тоя чуден свят и после да се върне със опитност богат, за да дочака старост сред близки и сред братя*, уви, това не е така. Можем да кажем за еколозите, перифразирайки Русо, че те са хора на парадоксите, защото са хора на предразсъдъците: те са подчинени на мисловни примки, морално компетентни; отварянето е добро, границите са лоши; да не говорим за вкореняването, думата е достатъчна, за да им настръхнат косите.

- Не оправдава ли нуждата от спасяване на планетата силните мерки и тревожното слово?

- Човек би си помисли, че политиката, т.е. гражданският разговор, въпросът за света, в който искаме да живеем, към какво се стремим и какво рискуваме, ще си върне правата след десетилетия на технократична власт. Но и тук нещата не стоят така. Мантрата за климатичната неотложност запушва устата на всяко питане, на всяко съмнение. Спасяването на планета е превърнато в абсолют, омлет, който оправдава всички счупени яйца, на принципа на тоталитарните режими, а яйцата сме ние, определено разбиране за живота и определена идея за човека.

Политиката вчера абдикираше пред лозунгите на модернизацията, ефективността, рентабилността, функционалността, днес тя е призвана да се подчини на спасението на Земята. Има нещо молиеровско в настоящата климатична драматургия. Нещо между “Мнимият болен” и “По неволя доктор”, между “Белият дроб, белият дроб, казвам ви” на Тоанет и “Точно това прави дъщеря ви няма” на Сганарел. Проливни дъждове? Горски пожари? Покачване на океанските води? Постепенно отслабване на полярните шапки? Изчезване на животински видове? Затоплянето на климата, затоплянето на климата, казвам ви. Пирует, чрез който се правят умозаключения, които не са умозаключения.

- Какво мислите за кампанията на еколозите в началото на кандидатпрезидентската надпревара във Франция?

- Тя потвърждава моя анализ. “Европа Екология Зелените” наистина е партия на културната несигурност, в смисъла, който Кристоф Гилюи, а след него и покойният Лоран Буве, дадоха на този термин. Те отписват предаността, привързаността на народите към техните обичаи, традиции, пейзажи. Схватката между комунистическия кандидат и Сандрин Русо** е зловещо красноречива за света, в който еколозите възнамеряват да ни накарат да живеем. Когато Фабиен Русел възпява френската гастрономия, когато има слабостта все още да вижда, според красивото описание на Итало Калвино в прекрасния му разказ “Господин Паломар”, в парче месо “обещание за вкусово щастие” и да почувства “зад всяко сирене ливадите, инкрустирани със сол, производствени тайни, предавани през вековете”, кой се изправя пръв, за да го фашизира? Сандрин Русо, която заявява, че любимото ястие на французите е кускусът. Погрешно е да смятаме, че злощастната кандидатка, на косъм впрочем на първичните избори на Зелените, въплъщава радикалната версия на екологията; тя е нейната дълбока истина.

Митингът в Лион на 29 януари беше много поучителен. Поставен под знака на шведската муза на екологията: “Заедно тук, в Лион, ние казваме с Грета Тунберг и младежта по целия свят, стига толкова плямпане”, той е един вид синтез. Децата са хората, които предписват в света на Зелените. Неслучайно тротинетката е тяхната емблема. Има и велосипед, разбира се, но асоцииран с “Обиколката дьо Франс”, той излъчва някакъв мачистки дъх. Тротинетката, изключително женствена със своята грация, ще кажат някои, ефирна, окрилена, е детството, невинността, само че тя е и израз на индивида от либералната антропология, който се движи, порейки въздуха, без да се съобразява с това, което го заобикаля. С други думи, израз на този екзалтиран “порив към живот” на 29 януари, на разпалената Жадо: “Ние сме житейските пориви, ние сме живота”.

Имаше нещо страшно в този боен вик. Животът е ненаситен, безразличен, следва своя ход и крехката, смъртна природа се нуждае от точно обратното, от човека в неговата човечност, способен на внимание, скрупули, такт. Много тревожен аспект на днешната екология и по-специално на интелектуалната и университетската е свеждането на човека до живата материя. Човекът в неговата човечност, в неговата специфичност, се оказва удавен в голямата баня на живата материя. Много показателно е, че т. нар. будни умове на екологичната кауза обичат да дават на своите дъщери името Зое: “zoe” на гръцки е именно биологичният живот, за разлика от строго човешкия живот, който е “bios”, и който откриваме в биографията.

- “Левичари” ли са френските еколози?

- Те биха отхвърлили епитета “левичар” заради пренебрежителните му акценти, но искат да бъдат въплъщение на истинската левица, на тази левица, която размени народа срещу малцинствата и многообразието. Те наистина са такива. Премахването на нашия цивилизационен модел е движещата сила на тяхната активност. Земята, природата, животните са само алиби. Това, което ги разпалва, е повелята да “преоткрият” живота, града, да “променят манталитета, поведението”, “детското въображение”… Екологията се състои в яростна офанзива срещу Запада. Според тях “раззападняването” ще бъде спасението на Земята. Повеля, предавана по най-авторитетните и хвалени канали на културните елити, по-конкретно от професора в “Колеж дьо Франс”, Филип Дескола.

С други думи, слонове в стъкларски магазин. Ако природата е смъртна, нашите цивилизации също са такива, но екологията залага на природата срещу културата. Това е една от причините да напиша тази книга, за да не оставя последната дума на отрицателите на нашата цивилизация и особено на френското разбиране за живота.

- Какви са връзките между политическата екология и това, което вече се нарича “будната левица”?

- Поддръжниците на екологизма, политици, както и сдружения, споделят великия разказ за “будната” култура и интерсекционалността, разказът за Запада, разглеждан и представян като огромна фабрика за жертви. Запад, чиято история е била написана и продължава да се пише, според тяхната отчайващо опростенческа интрига, от белия хетеросексуален мъж християнин или евреин, който няма друга страст, освен господството, няма друг мотив за действие, освен хищничеството - от #MeToo парадигмата хищник/плячка с нейните хищнически акценти се стреми да премахне парадигмата на господството - и заробването на всичко, което е различно от него: жените, чернокожите, сексуалните малцинства, мюсюлманите, а вече и природата, животните и растенията. В пресечната точка, на кръстопътя, винаги се оказва един и същ герой.

Поддръжниците на екологизма са векторите на преминаването на Франция към американския модел на идентичност и многообразие. Те затварят всеки един в тесния кръг на неговата идентичност по пол, “джендър”, раса, религия и го тикват в затвора на настоящето. Франция била изживяла времето си. Трябва да сме напълно наясно с това: когато даваме гласа си за “Европа Екология Зелените”, не служим на бъдещето на нашата цивилизация и на хората на земята, а на появата на нов модел, който ни е чужд и противоположен. Историята с басейните в Гренобъл и носенето на буркини е много показателна: радетел на правото на малцинствата и многообразието, кметът Ерик Пиол е напълно безпомощен да отговори на това.

- Парадоксално, вие обвинявате също поддръжниците на екологизма, че са деца на консуматорското общество…

- На консуматорското общество, на атомизирания индивид, недостъпен за чувството на дълг, на благодарност, олицетворение на грубото невежество, в което затъва нашата епоха. Грета Тунберг наистина е самото въплъщение на консуматорската фигура, която изисква незабавно задоволяване на нейните желание, издигнати в права. Това черногледо дете се изправя, крещи срещу една цивилизация, западната цивилизация, за която не знае нищо, освен че е виновна, и целият свят се подчинява и покорява. Сложността на реалността изобщо не я притеснява и възрастните се превръщат в нейни блюдолизци. Освен това, тя е олицетворение на съвременния човек, неспособен да говори език, различен от този на правото: в името на нейното право на здраве, на благоденствие, на чист въздух тази младеж се мобилизира и Жадо се представя лирично като кандидат на “младите хора с екотревожност”.

- Важна ли е темата за екологията?

- Естествено, тъй като е заложен нашият начин на обитаване на света. Думата го казва: “oikos” на гръцки означава една много конкретна реалност: това е домът, бащиното огнище, съвсем не планетата, нито Земята. Ако ико-номиката (éco-nomie), която споделя своята представка с еко-логията (éco-logie), е въпрос на администрация, на управление на дома с цел получаване на най-добрия плод от него, екологията е преди всичко мисъл и слово за човешкото местообитание, за изкуството да се подреди земния престой, да се аранжира в музикалния смисъл на думата, както подсказваше Антоан дьо Сент-Екзюпери, когато определяше цивилизацията като “известна подредба на нещата”. Екологията трябва да се върне към първоначалното си значение: тя трябва да стане връзката между човека и природата, а не да удави човека в природата.

- Какво е “консервативна екология”?

- Екология, която би си поставила за задача да запази, спаси, осигури бъдеще на това, което не е унищожено. Екология, която би се опряла на френския модел. Ако все още изпитваме гордост от нашето своеобразие, бихме могли да бъдем първенец на земеделска политика, на животновъдство, които са възможно най-хармонични с екологичната болка. “Престъплението на нашите политици е не толкова, че не служиха на Франция, колкото, че не си послужиха с нея”, казваше Бернанос.

Екология, която би поставила хуманитарните науки в сърцето на преподаването, докато поддръжниците на екологизма нямат друг образователен проект, освен основаването на училище, което занимава децата със “зеленчукопроизводство” в “джендър неутралните междучасия”. След като беше разглеждана като запас от ресурси, природата трябва да бъде преоткрита като осезаема реалност и затова трябва да бъдат върнати на хората думите, за да я назоват и да я видят - думите са инструментите на възприятието - в неговата плътска обвивка. Не само затъпяването бележи със своя печат нашата епоха, но и опустошението на речника на чувствителността. Ако искаме да върнем правата на природата, имаме нужда от поети, художници, музиканти, Дебюси, Равел.

* Преводът на цитата от поемата на Жоашен дю Беле “Щастлив е, който има” е на Пенчо Симов (“Френска поезия”, Библиотека „Световна класика“, 1978 г.)

** Сандрин Русо е френски икономист, политик и писател, активистка на партията “Европа Екология Зелените” (бел. пр.).

Автор: Александър Девекио, “Фигаро”

Източник: "ГЛАСОВЕ"

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.