Балконите винаги ни надживяват

Балконите винаги ни надживяват
26-05-2022г.
10
Гост-автор

д-р Любомир Канов:

На този таван започнах своята кариера като млад лекар в Лом. Размерът му беше колкото на една килия на ДС в Развигор. Но на него кацаха гугутки и оттам се виждаше Пристанището и Великата Река. Те ме събуждаха сутрин.
 
Едно легло, малка маса, балкон. Понеже нямаше вода, си измивах очите и зъбите сутрин с една дамаджана вода стисната между краката ми, която отмиваше курешките оставени върху цимента от небесните птици, заедно със зъбната паста.
 
После възсядах своя верен кон, велосипедът марка “Украйна” и поемах 4-ри километровия път на Запад, покрай реката, към Лудницата.
 
Случваше се понякога моят хазяин, старият лозар, завършил Виноделие в Бордо, да извади една от своите прекрасни бутилки вино, запечатани с восък в еднолитрови лимонадени шишета. От неговите хиляда декара лозя, народната власт му беше оставила половин декар.
 
Ние споделяхме по една такава бутилка в някоя летна вечер, докато аз се опитвах да упражнявам своя рудиментарен френски с помощта на Мадам Полет, неговата жена французойка, гледайки заедно румънска телевизия през снежинките на екрана.
 
Лудницата е разрушена отдавна.
 
Хазяите ги няма вече.
 
Но балконът си е все още там, където остана част от моя живот. Балконите винаги ни надживяват.

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.