Балконите винаги ни надживяват
д-р Любомир Канов:
На този таван започнах своята кариера като млад лекар в Лом. Размерът му беше колкото на една килия на ДС в Развигор. Но на него кацаха гугутки и оттам се виждаше Пристанището и Великата Река. Те ме събуждаха сутрин.
Едно легло, малка маса, балкон. Понеже нямаше вода, си измивах очите и зъбите сутрин с една дамаджана вода стисната между краката ми, която отмиваше курешките оставени върху цимента от небесните птици, заедно със зъбната паста.
После възсядах своя верен кон, велосипедът марка “Украйна” и поемах 4-ри километровия път на Запад, покрай реката, към Лудницата.
Случваше се понякога моят хазяин, старият лозар, завършил Виноделие в Бордо, да извади една от своите прекрасни бутилки вино, запечатани с восък в еднолитрови лимонадени шишета. От неговите хиляда декара лозя, народната власт му беше оставила половин декар.
Ние споделяхме по една такава бутилка в някоя летна вечер, докато аз се опитвах да упражнявам своя рудиментарен френски с помощта на Мадам Полет, неговата жена французойка, гледайки заедно румънска телевизия през снежинките на екрана.
Лудницата е разрушена отдавна.
Хазяите ги няма вече.
Но балконът си е все още там, където остана част от моя живот. Балконите винаги ни надживяват.
Още от категорията
.jpg)
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.