Аз съм ЗА ваксинирането, вярвам в науката.

Аз съм ЗА ваксинирането, вярвам в науката.
06-02-2021г.
30
Гост-автор
Автор: Николай Слатински, ФБ
 
Както написах тук и редица мои ФБ-приятели вече знаят, вчера ми бе направена първата имунизация с ваксината на Pfizer-BioNTech.
 
Веднага ще кажа – нямам абсолютно никакви промени във физическото и психологичното състояние, толкова нищо не усетих при инжектирането и досега, че понякога направо страдам (шегичка!) – как пък нищо не ме заболя и не ме боли до този момент, все пак с първата доза ми промениха ДНК-то.
 
Ах, да - с втората доза направо ще ме чипират!
 
Ще напомня, че дължа ваксинирането си не на някакво изключение, направено за моята забележителна персона, а защото един от софийските университети се отнася спрямо ваксинирането по един и същи начин към преподаватели на щат и на хонорар и при изявеното ми желание да се ваксинирам, те ме включиха в списъка си, за което съм им благодарен.
 
Аз съм За ваксинирането, вярвам в науката, в медицината, в прогреса, в здравия разум. Все пак светът е подкарал вече третото десетилетие на 21 век през Третото хилядолетие, както се казваше при соца – от новата ера. От Новата ера!
 
Не се страхувайте, не мислете конспиратовно.
 
Властта обича плашенето на хората и увличането по конспиративните теории, защото така колкото повече хора не искат да се ваксинират, толкова по-малко ще личи, че е най-туткавата и най-пипкавата власт в Европа за ваксините. Тя си се е имунизирала, запасила се е с най-добрите лекарства и лекари, за нея винаги ще има места в най-добрите болници и – ако се наложи – в най-елитните и свръхмодерни интеензивни отделения. Затова тя няма, както би казал Насим Талеб (онзи с черните лебеди) кожа в играта, сиреч – залог в проблема. Нея изобщо не я грози това, което заплашва обикновените хора.
Тя е забравила, че всички сме хора на този свят и до един сме смъртни.
Нека поясня следното.
 
Вярно е, че бях народен представител 1990-1994 г., председател на Комисията по национална сигурност в парламента 1992-1994 г., секретар по националната сигурност на президента Първанов 2002-2006 г.
(и въпреки че с две книги, качени и на моя сайт, показвах и доказвах какво съм го съветвал, как съм бил коректив за неговите илюзии и користни заблуди, и въпреки че можах да се опитам да правя нещата, които преподавах на студентите за системата за национална сигурност, това си остана петно в моята биография), аз през останалото време и неизменно след 2006 г. водя живота на обикновен човек.
 
Бил съм безработен известно време, защото съм – според тълпите – изпадал от политиката два пъти, 1994 г. и 2006 г. и съм изпитал в пълна мяра какво значи да си бивш, как мнозина така наречни приятели са ме забравяли, как хора, на които – да речем – съм намирал със свои пари животоспасяващи лекарства, са се товръщали от мен на улицата.
 
Нямам никакви връзки с никаква власт, дори съм недолюбван от всяка власт, защото имам чувството за дълг – да казвам на глас какво мисля. Не съм написал нито ред по нечие указание или в нечия изгода.
 
През последните години главното, което правя е да се занимавам с наука, написах своеобразна четирилогия за сигурността (първите три книги са качени на моя сайт), най-цитираният и най-преписван научен труженик съм в сигурността. Обичам да се шегувам пред студентите, че аз им споменавам имената на трима големи български учени в сигурността и казвам, че те са тримата най-добри у нас в тази наука, но понеже съм скромен, не казвам, че те са сред четиримата най-добри у нас в нашата наука!
 
Защо пък сега пиша тези неща?
 
Ами за да изтъкна, че аз съм - от гледна точка на обществените позиции и материалното състояние - един средностатистически български гражданин. Не общувам с властта. Нещо повече – дори в това, в което съм сред най-добрите – науката и преподаването, аз често търпя не ползи, а щети.
 
Преди известно време тук разказах как няколко анонимници, страхливци, дребни душици и завистници с тайното си гласуване ме изхвърлиха от преподаването във висше учебно заведение, което аз лично съм избрал, а не съм се уредил там като парашутист и връзкар. И го направиха при мълчаливото безразличие на отговорните фактори, въпреки че съм водещ(ият) преподавател, въпреки и че онзи ден слушатели и студенти ме поздравяваха за качеството на лекциите, въпреки огромния хорариум от над 600 часа… както и да е.
 
Идеята е да покажа, че съм един от редовите, обикновените българи в момента, без никакви допълнителни защити – властови, финансови, медицински и социални. Освен това не съм с някакво аномално добро здраве – и тук съм средностатистически гражданин, годините ми са почти (до 16 юни – като чуете, че Царят има рожден ден, сетете се, че и аз имам същия ден рожден ден ) 65.
 
Имам си своите болежки, но на моята възраст да те боли нещо, нали така казват, е признак ако не на здраве, то поне на това, че си жив.
 
И като ви описах, че в общи линии съм една средностатистическа българска единица, имам известно морално право да ви кажа – вижте как без съмнение се ваксинирах и не се колебайте! Ваксинирайте се!
 
Ех, ясно съзнавам, че онези от вас, които биха се ваксинирали нямат тази възможност. Те са хванати в капана на властта и нейната туткавост и пипкавост. Те са потърпевши заради властта. Като махнем ваксинирането, аз също съм такъв. Само че за разлика от 99% от вас ѝ казвам какво мисля за нея и пиша какво тя трябва(ше) да направи досега.
 
Например, тя можеше да има два национални регистъра (или обединени в един) – на хората, които попадат в списъците за ваксиниране през отделните фази – лекари, социални домове, учители и университетски преподаватели (например); и на всички, които желаят да се ваксинират.
 
И веднага на мястото на всеки, който може, но не иска да се ваксинира, да се включва някой, който иска, но не може да се ваксинира! Така няма да пропадат ваксини, защото, например, има флакон с 6 дози, но са се явили – да речем – 4 човека. И 2 дози биват изхвърлени! А това се случва – нямам статистика колко пъти.
 
В ерата на изкуствения интелект и информационните и комуникационни технологии да се направят подобни регистри е, както казват руснаците, „раз плюнуть“.
Във Финландия може, в Джипландия, обаче, не може.
 
Да вземем условията при ваксинирането ми вчера.
 
Не знам как е на другите места, но на нас, всички желаещи – от университета, който ме включи в списъка, от ясли и градини, от училища и социални домове – ни бе казано да дойдем в 14.00. Получи се сборище, многолюдна тълпа. Стояхме прави и на разстояние от 4 см и 19 мм един от друг, нагъчкани в един полутъмен коридор, между нас се провираха болни, на които се е спряла несправедливата рулекта на една коварна болест. Ваксинираха ни две всеотдайни жени с желязна воля и милосърдна душа. Чакащите бяха изнервени, дишаха си във вратовете, опитваха се с различни логики и усилия да направят така, че по-бързо да им дойде ред.
 
И това е след месец и половина от началото на имунизационната кампания.
 
Подхвърляш определени дози на натоварените с каузата на ваксинирането и повече не те интересува – да се оправят както си знаят!
И това е когато из цялото ни Отечество любезно я ваксинират 2000-3000 души в ден, я не! А ако трябваше да се ваксинират по 20000-30000 души на ден? Представяте ли си какъв хаос би настъпил.
 
Не знам как са организирани ваксинационните центрове, но това, което видях с очите си ме потресе!
 
То и дали тези стаички 2 на 3, в които 2 жени се разкъсват на 4, за да ни ваксинират, могат да се нарекат ваксинационни центрове!?
Това са на бърза ръка определи помещенийца. И като те ваксинират, ти казват – навъртайте се 15 минути наблизо, за да сме сигурно, че всичко е наред. И хората се навъртат или търсят тоалетни по света и у нас.
 
Не искам да обобщавам от моя, с извинение, ваксинационен център, но съм притеснен, че тази картина, която видяха очите ми, може да не е изключение, а правило.
 
Ето това исках да споделя с вас. Както се убедихте, сега, 18 часа след моета ваксиране, дори да са ми променили с него моята ДНК, аз – съдейки по писанията – съм си все същият.
И затова пак питам властта – кога ще си размърда задниците във всяко едно направление и отношение!?
Ама властта си е наша, българска, ние сме си я нахлузили като ярем през последните 10 години. И затова сме на принципа – защо да бъде нормално, човешко, организирано, подредено, етично и естетично, като може да бъде анормално, нечовешко, дезорганизирано, аналхично, лошо и унизително за човешките ни същности!?
Вярно е, че хората са обикновени хора - те не искат необикновени неща, но все пак са хора.
Ей, властта, не забравяй, че хората са хора. Дори и без твоите кюлчета, пачки, джипки, самовлюбеност и самохвалство!

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.