Англикански пастор, посетил Сирия: Християните там се нуждаят от нас!

Англиканският пастор Андрю Ашдаун се завърна наскоро от Сирия, където се срещна с други църковни лидери, журналисти и политици. В това интервю той споделя своите притеснения за християнските църковни общности в Сирия.

- Андрю, Вие се върнахте от Сирия преди няколко седмици. Какво е настроението на църквите там?

- Да, бях на посещение при църковни лидери и общности в Сирия. Току-що се върнах от десетото си посещение за четири години.

Пътувах из цялата страна и се срещнах с християнски и мюсюлмански духовни водачи.

Ако трябва да говоря конкретно за църквите, ще кажа, че те пострадаха много в Сирия, така както всички общности там, заради екстремизма и насилието на конфликта.

Много християни са напуснали страната.

В районите, които са окупирани от бунтовниците, няма останали църкви.

Те са разрушени, а християните или са били убити, или са избягали.

В районите, които се контролират от правителството, половината църкви са оцелели.

Християнските общности там показват невероятна издръжливост.

Много християни са си тръгнали отчасти заради икономически затруднения.

- Къде са отишли?

- Много от тях отиват в Европа или Америка, или където намерят, както и в други части от Близкия изток при роднините си.

Почти всяка деноминация и петте разклонения на християнството са представени в Сирия.

Въпреки намалелия брой, все пак още има църкви.

Всъщност, според мен християните там се чувстват много пренебрегнати от останалия свят.

- Защо?

- Има много погрешни разбирания, особено тук във Великобритания, че те подкрепят сирийското правителство.

Един от християнските духовни водачи, с когото се запознах преди няколко седмици, ми каза:

„Ние подкрепяме нашето законно правителство, което е подкрепяло малцинствените групи от много години и така християнството е имало възможност да се развие в Сирия.

Също така ние сме критични и сме балансът в сирийското общество.“

Той добави, че християните подкрепят светската конституция.

Разбира се, голяма част от опозицията са екстремистки ислямистки и джихадистки групи, които са изтребили не само християнската общност, но и всеки, който е против идеологията им.

Посетих места, които са освободени от тези групи и там църквите и джамиите са напълно разрушени.

Всеки, който е бил против идеологията им, е бил убит или е избягал.

Затова е напълно естествено, че тези общности подкрепят легитимното правителство и казват, че ако имаше друго такова правителство, ще подкрепят и него.

Те искат да живеят в светско общество, а не в такова под ислямистко управление.

Според мен това се интерпретира доста нечестно от много от западните църкви, които ги обвиняват, че „подкрепят режима“.

- Как гледат църковните лидери в Сирия на църквите тук, на запад?

- Това е много добър въпрос! Мисля, че са разочаровани.

Говорил съм с много духовни лидери в Сирия.

Бяха направени някои коментари тук, в Англия, според които сирийските духовни лидери са роби на Асад, а това просто не е вярно и е много обидно спрямо тях.

В Сирия има християни, които се опитват да оцелеят, живеят заедно с мюсюлманските си братя и сестри и хора от други общности и всички те са пострадали сериозно от екстремизма и насилието.

Изглежда сякаш Западът игнорира мнението на голяма част от сирийците, които се опитват да оцелеят и да съществуват.

- Какво е Вашето послание към християните тук, на Запад, които са зависими от това, което медиите им представят за Сирия?

- Крайно време е да започнем да чуваме какво казват хората в Сирия, както и религиозните общности там, и самите християните в Сирия.

Говорих с един католически свещеник от град Кесаб, който през 2014 беше окупиран от множество бунтовнически групировки, включително такива, които наричаме „умерени“.

Те оскверниха църквите и разравяха гробове. Направили са ужасни неща.

Свещеникът ми каза така:

„Наясно сме през какво минаваме. Не ни съдете, а елате и ни чуйте, елате и поговорете с нас. Елате и споделете с нас“.

Говорих и с един архиепископ в Алепо, който ми каза:

„Елате и ни подкрепете да останем тук, да бъдем християнската общност тук.“

Един мюсюлманин в Дамаск, който е писател, ми каза:

„Говоря с теб от позицията на мюсюлманин. Не се тревожете за нас мюсюлманите в Сирия. Тревожете се за християнските общности тук, защото ако ги изгубим, цялата същност на сирийското общество и разнообразието на региона ще бъдат разбити."

А това ще се отрази на целия свят и същността на християнската общност.

Ако ние пренебрегнем християните от близкия изток и християните в Сирия, нещо, което вече сме направили, не правим услуга на християнството и забравяме, че всъщност сирийските християни са ни донесли християнството. Те стоят в корените на нашата вяра.

- Оптимистично или песимистично сте настроен за Сирия в момента и в бъдеще?

- Мисля, че ако се вслушваме в хората в Сирия, ако сме обективни и не вземаме само едната страна, ако отидем и видим реалността.

Отказът на политически лидери да посетят Сирия и да изслушат хората, означава, че наистина не знаем реалността.

Дали съм оптимистичен?

Ако отидем и се ангажираме, да.

И ако оставим сирийците сами да изберат бъдещето си… но, ако се опитаме да наложим нещо, ако позволим на екстремизма да преобладава и продължаваме да го подкрепяме, тогава кой знае какво ще е бъдещето… но, Слава Богу за хората, които са там и за християните, които поддържат християнството там и страдат заради него.

Те чувстват, че ние подкрепяме хората, които им причиняват страдание.

Време е да отидем и да застанем до тях, и да ги изслушаме и да станем партньори в евангелието.

{BANNER_ID-4}