Ангела Меркел – „неръждаемата“ канцлерка се готви да слезе от сцената

Ангела Меркел – „неръждаемата“ канцлерка се готви да слезе от сцената
30-08-2021г.
3
Гост-автор

Шестнайсет години на власт и „неръждаема“ популярност – Ангела Меркел се готви наесен да напусне канцлерството, оставяйки голяма празнота в Германия и в света, въпреки сложното си наследство.

След изборите на 26 септември и преговорите за коалиция, които се очаква да бъдат трудни, Меркел ще се оттегли на 67-годишна възраст, достигнала рекорда на наставника си Хелмут Кол по продължително заемане на канцлерския пост.

Засега канцлерката още развива дейност по всички фронтове – от наводненията в Германия до афганистанската криза, без да забравяме Русия и Украйна, а също и на изборната арена, където на митинг в събота тя подкрепи потенциалния си приемник Армин Лашет.

Колко далечна изглежда днес 2019 година, когато Меркел, оглавявайки голяма и изнемогваща дясно-лява коалиция, някак се губеше на фона на устремната борба за климата, поведена от младежта.

Сякаш давайки знак, че царуването ѝ върви към своя край, Меркел привлече вниманието с пристъпи на тремор на официални церемонии, което поставяше въпроса дали канцлерката, смятана за „почти неуморима“, е способна да довърши четвъртия си и последен мандат.

Коронавирусната пандемия обаче обърна играта. Рейтингът на Меркел, за който биха ѝ завидели всички европейски лидери, е в своя зенит. Три четвърти от германците казват, че са доволни от действията ѝ начело на страната, сочи публикувана през август анкета на института „Инфратест Димап“.

„Най-голямото предизвикателство“

По време на пандемията в Германия дори се чуха гласове, настояващи за пети мандат, но канцлерката – първата жена, управлявала Германия, решително отхвърли тази възможност.

В борбата с COVID-19, описана от Меркел като „най-голямото предизвикателство“ за Германия от края на Втората световна война, канцлерката, която има научна кариера, бе кажи-речи безпогрешна, предпочете напътствията и рационалния подход пред лирическите излияния.

Локдаунът, напомнил на Меркел живота ѝ в бившата ГДР, е бил според собственото ѝ признание „едно от най-трудните решения“ през 16-годишното ѝ управление. Но в крайна сметка допринесе за не толкова драматично развитие на епидемията, като в редица съседни европейски страни, въпреки втората смъртоносна вълна през есента на 2020 г. Пандемията и нейните икономически и социални последици демонстрираха отново прагматизма на тази жена, наричана от германците с обич „мути“, тоест „мамо“. Меркел наруши много от личните си табута.

Водеща фигура в европейската политика на ограничения след финансовата криза от 2008 г., без малко не задушила Гърция, от година и половина Меркел се посвети на икономическото възстановяване на Европа и общото договаряне на дълговете, в което вижда единственото средство да спасяване на европейския проект. Ядрената катастрофа във Фукушима през 2011 г. за броени дни я убеди да постави началото на постепенния отказ на Германия от атомната енергия.

Поети рискове

Историческото ѝ най-рисковано решение е от есента на 2015 г., когато Ангела Меркел отвори страната си за стотици хиляди търсачи на убежище от Ирак и Сирия. Въпреки обществените опасения тя им обеща интеграция и защита. „Ще се справим!“, увери тя. Това е може би най-забележителното ѝ изказване на поста – Меркел избягва пламенните речи.

Доктор по химия, тя няма деца и все още носи фамилията на първия си съпруг. Винаги си е изграждала образ на благоразумна, дори студена жена, несклонна към пориви, която обича да яде картофи, да слуша оперна музика и да прави дълги разходки.

Обяснявайки решението си за мигрантите, взето на практика без консултации с европейските ѝ партньори, тя спомена за своите „християнски ценности“ и за това, че Германия е длъжна да дава пример като страна, отговорна за Холокоста.

Родена на 17 юли 1954 г. като Ангела Каснер, тя е наследила това християнско милосърдие от баща си – пастор, заминал доброволно за комунистическа и атеистична Източна Германия, за да проповядва евангелието.

„Наследеното и преживяното ме е направило такава, каквато съм – по-специално стремежът към свобода, докато живеех в ГДР“, сподели тя около 30-ата годишнина от обединението на Германия.

Миграционната криза обаче разтревожи хората, вся страх от исляма, от атентати и част от консервативните избиратели се обърнаха към „Алтернатива за Германия“. През септември 2017 г. крайнодясната формация влезе в парламента – историческо събитие, нарушило едно табу от следвоенния период.

„Тефлоновата“ канцлерка

Тя обаче винаги поемаше отговорност за решението си. И след като на политическата сцена нахлу Доналд Тръмп, след Брекзита, всред надигналата се тук и там популистка вълна тя бе провъзгласена за „лидер на свободния свят“.

Барак Обама, един от четиримата американски президенти, с които е работила от 2005 г. досега, я описва в мемоарите си като „достойна за доверие, честна, интелектуално прецизна“ ръководителка, „хубав човек“.

„Тефлоновата канцлерка“, на която проблемите просто не ѝ се лепяха, все още е наистина особено и опасно политическо животно, подценявано от противниците му. През 2000 г. тя се възползва от финансов скандал в партията си, за да оглави германския Християндемократически съюз – ХДС. Дебютантка без харизма, тя изпревари всички мъже в партийната йерархия. На 18 септември 2005 г. спечели на косъм изборите срещу канцлера социалдемократ Герхард Шрьодер.

Шестнайсет години по-късно Меркел е напът да се оттегли. Но без да си е подготвила приемник, а нейната християндемократическа партия дори вече не е сигурна в победата си, която само допреди седмици изглеждаше в кърпа вързана. На 20 май тя сподели, че си тръгва с едно-едничко желание – да не кажат за нея, че е била „мързелива“.

     Автор: Матийо Фулкс, Франс Прес

     Източник: e-vestnik

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.