Американците, надали ще ги стигнем, нека поне се доближим до Европейците.

Американците, надали ще ги стигнем, нека поне се доближим до Европейците.
21-12-2021г.
6
Гост-автор
Стигнах до тунелите по тъмно. Пътувах към Дюселдорф. Единият беше затворен. Видях, че в него влизат странни камиони, с големи четки разположени встрани. По стените се появи пяна, миеха стените с препарат, за да няма прах. Гледах и не мигах. Идвах от Балканите, видяното бе необяснимо за мен. Колоната потегли. Тръгнах. Минах през няколко, по настилката имаше обозначения, колко километра е тунела - 3.5, 7.5, 12.5. Бяха удивително прави и осветени. Светеше всичко - осовата линия, отгоре, встрани, бордюрите. В средата на всеки тунел имаше място за паркиране, аптеки от двете страни, евакуационни отвори. Карах и гледах като Алиса в страната на чудесата. Нямам идея кога са строени, но стените бяха облечени с червени тухли. Вероятно между Първата и Втората световна. Тунелите са под Алпите, след Словения, в Австрия. Имат странно име - Караванкен тунел. Тогава, през 2004 видях какво е истинска магистрала и тунел, в които не падат лампи, и не убиват хора. Бях минавал през Витиня, сравнението не беше в наша полза и до днес не е.
Американците, надали ще ги стигнем, нека поне се доближим до Европейците. В Европа сме, уж…
 
   Автор: Валентин Василев, фейсбук
 
 

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.