Това е доста точно като цяло. Дори твърдението, че прагът „все още не е ясен“, е вярно. Съществува кръстосан имунитет срещу Ковид в следствие на други видове коронавируси, както съществува и Т-клетъчна памет, която допринася за естествения имунитет.
Някои оценки на този праг на стадния имунитет са едва 10%, което е далеч от модела за вирусен имунитет от 70%, считан за стандарт във фармацевтиката.
Реалният живот е значително по-сложен от моделите в икономиката или епидемиологията. Предишната дефиниция на СЗО е солидна, макар и малко в „поп-жанра“.
На снимката от 13 ноември 2020 г. обаче четем следното обяснение, което по някакъв начин претендира, че хората изобщо нямат имунна система, а по-скоро разчитат изцяло на голямата фарма, която да инжектира неща в кръвта им.
„Стаден имунитет, още известен като имунитет на населението, е концепция, използвана при ваксиниране, при която населението може да бъде защитено от определен вирус, ако е постигнат прагът на ваксинирането. Стаден имунитет се постига чрез предпазване на хората от вируса, а не чрез излагане на него.
Ваксините тренират нашата имунна система да развива антитела, точно както ако сме изложени на заболяването, но – от съшествена важност – ваксините работят без да ни разболяват. Ваксинираните хора са защитени от заболяването.
Колкото повече хора се ваксинират, толкова по-малко хора хора остават незащитени и има по-малка възможност за предаване на патогена от човек на човек. Намаляване на възможността патогенът да циркулира в обществото предпазва тези, които не могат да бъдат ваксинирани поради други сериозни здравословни проблеми. Това се нарича „стаден имунитет“.
С това обяснение Световната здравна организация заличава цялата история на човечеството в неговия деликатен танц с патогените. От тук можем ясно да разберем, че всички ние сме просто празни листи хартия, върху които фармацевтичната индустрия да се подпише.
С тази промяна СЗО на практика игнорира и дори унищожава 100-годишния медицински напредък във вирусологията, имунологията и епидемиологията.Това е напълно ненаучно – промоция на ваксинната индустрия, отговаряща напълно на конспиративните теории за ролята на СЗО в тази пандемия.
Още по-странно е твърдението, че ваксината предпазва хората от вирус, вместо да ги излага на него. Невероятното в това твърдение е, че ваксината действа именно като „подгрява“ имунната система чрез излагане на вируса. Защо имах нужда да напиша тези думи и аз не знам. Това е известно от векове. Просто няма начин медицинската наука да замести напълно човешката имунна система. Mоже просто да я манипулира чрез метода, който по-рано наричахме инокулация.
Разбирайте това както искате. Това е знакът на времето, в което живеем. В продължение на почти цяла година медиите ни казват, че „науката“ изисква да се съобразяваме с нейния диктат, който противоречи на всеки принцип на либерализма, всяко очакване, което сме развили в съвременния свят, че можем да живеем свободно и с установени права. „Науката“ взе връх и нашите човешки права бяха отхвърлени. И сега „науката“ всъщност изтрива собствената си история, ретушира това, което е знаела преди и го заменя с нещо заблуждаващо в най-добрия случай и явно фалшиво в най-лошия.
Не мога да кажа точно защо СЗО направи това. Предвид събитията от последните девет или десет месеца обаче е разумно да се предположи, че става въпрос за политически игри. От началото на пандемията онези, които промотират ограничителните мерки и истерията около коронавируса, се противопоставят на идеята за естествен стаден имунитет и вместо това настояват, че трябва да живеем затворени, докато не се разработи ваксина.
Ето защо декларацията от Грейт Барингтън, която е написана от трима от най-изявените епидемиолози в света и се основава на принципите на стадния имунитет като начин за защита на уязвимите и минимизиране на вредите за обществото, беше посрещната с такава отрова. Сега виждаме и СЗО да се поддава на политически натиск. Това е единственото рационално обяснение за промяната на дефиницията на стадния имунитет, която съществува от един век.
Науката не се е променила – само политиката се промени. И точно затова е толкова опасно и смъртоносно да подлагаме управлението на вирусите на политическите сили. В крайна сметка науката също се поддаде на двуличния характер на политиката.
Когато съществуващите учебници, използвани от студентите, противоречат на последните официални изявления на властите по време на криза, в която управляващата класа очевидно се опитва да завземе постоянна власт, имаме проблем.“