Защо сега заставят Америка да се присмива над художника Байдън? Това са само случайно взети свежи примери за това как е по-добре да си мълчиш и да проявяваш сдържаност. По-рано всичко обясняваха с деградацията на обарзователната система в САЩ, Великобритания и т. н. Тоест няма откъде да се намерят умни и образовани администратори, включително и висши такива. И днес много хора продължават да твърдят това, с призиви за възраждане на образованието, но сега възникнаха нови идеи или нови нюанси на същата тази идея.
В тази връзка, в публикацията на Андрю Къф в списание The American Conservative, има една чудесна мисъл: „проблемът е в това, че сценарият свърши. Актьорите на сцената не знаят какво да говорят“. Сред кукловодите на глобализма има една личност, която се казва Дейвид Кох, чийто милиарди хранят много фондове, институти, а така също и политически кампании. Именно този Кох каза един път по някакъв повод, че „политиците са актьори, четящи сценария, който пишем ние“, т.е. господарите на живота. По-рано политиците като папагали произнасяха правилните думи, копирани от класиците, които и да са те. От Платон до Кейнс. Но сега времето е такова, че се налага самите те да започнат да мислят. В резултат от това, публиката или поне значителна част от нея слуша тези актьори и се изумява от идиотизма на случващото се. Умните американци (а те не са малко) се забавляват, като съставят списъци с „роботизирани цитати“ на видни дейци. А нормални политици, способни да работят без сценарии, не се виждат. Но, ако класиците и мислителите от миналото, не могат да предложат нищо, което да помогне да се решат проблемите на днешния ден, то тогава наистина, защо ни е образоваността, учеността и знанието на цялата световна култура натрупана през вековете?
Моят отговор например е такъв: точно обратното, днес учеността е най-нужна от всичко, тъй като ще се наложи отново сериозно да се постараем да разберем какво всъщност означават умните идеи на класиците и откъде идват те. А те са резултат от непоносимо трудните ситуации, включително и глобални, когато хората са били принудени да намират съвършено нови идеи за решаването им. Затова именно те са станали класици. Такъв е примерът и с Ърнест Хемингуей, който през 1937 г. заминава да участва в Гражданската война в Испания и там дори има контакти с умни хора от НКВД (след което през целия си живот е бил под наблюдението на ФБР). От едната страна на барикадата са левите републиканци от всички групировки, включително и троцкистите, които прибягвайки и до масови убийства натрапват на страната някакъв нов и непонятен строй и безмилостно пречупват хората, предизвиквайки гнева на половината си съотечественици. А в допълнение на това, на този режим помага и СССР. От другата страна са пучистите, защитаващи страната от зверствата на левите републиканци със свои зверства, но в съюз с фашистите от Италия и Германия. А кой освен СССР може и иска да се бори с фашизма? Ето такъв беше изборът в онези години, ако не за политика, то за писателя и гражданина. Трудно беше тогава, също така, както е трудно и сега. Затова още четем Хемингуей и днес. Просто трябва да го четем със съвременен поглед.
Тези дни излезе още една американска публикация от Дъг Кейси, в сайта The International Man със заглавието „Защо повечето хора аутсорсват мисленето си на „експертите“. В публикацията става дума за това, че не само за политиците, а и за елита свършиха сценариите. Същото се отнася и за широката публика, попаднала също като елитите в трудната ситуация на глобалната смяна на епохите. Ситуация, в която трябва да мислиш самостоятелно. Авторът Дъг Кейси е от племето на икономическите гурута, на хората, които обясняват къде да си вложите парите, не толкова днес, колкото утре. Предсказвач на кризи и катастрофи, предотвратяващ финансови щети и т. н. Той излага една своя очевидна мисъл: хората, и далеч не само тези от финансовата сфера, получават днес достъп до гигантски обем факти и мнения от различен калибър експерти. Но количеството информация и нейното качество са различни неща. Системата на образованието (пак се говори за него) не създава у хората навици за критично мислене, т.е. способности да се ориентират в грамадните обеми от информация. Тя точно обратното, дърпа публиката към все същите стари сценарии, според които до неотдавна се живееше много просто. Какво се получава като резултат? Кейси смята, че се провалиха опитите на демократите-глобалисти да подхвърлят на публиката готови решения, чрез механиката на всякакви уикипедии, Гугъл и прочее механизми.
Публиката има нужда от честен посредник, човек, който може да се ориентира в хаоса от експертни мнения. Вместо това, тя получава знаменитости, т.е. „хора, които са известни с това, че са известни“. Знаменитостите се изказват по всички въпроси с печален за обществото и държавата резултат. И тук финансовият гуру не само, че излага една добра мисъл, но и плътно се доближава до нея. Той казва, че епохата изисква хора с интегрирани знания. Работата е там, че днешния експерт знае прекалено много, но за нещо тясно. А интегрираните знания са... Това са знаменитите „хора на Ренесанса“ или последвалата след Ренесанса епоха на Просвещението. Тези, които едновременно се занимаваха с всички науки, изкуства и едновременно с това, с политика и философия. Нещо от типа на Леонардо да Винчи, макар че в тези епохи всички грамотни хора са се увличали едновременно от всичко. И са станали класици, по сценариите, които след това са живели векове наред.
Да напомним, че споменатите епохи са означавали тотална смяна на всичко, като се започне от стила на живот в битовите му дреболии и се стигне до политиката. Така са приключили няколко столетия от предишната, доста стабилна система. Може би сега ние се намираме вътре в много подобен отрязък от световната история.
Автор: Дмитрий Косирев
Източник: Гласове
Превод от руски: Никола Стефанов
