Александър Симов: Възходът на Румен Радев и защо има право да говори от името на народа

“В мразовития януари тези дни вече се навършват 3 години от встъпването в длъжност на президента и тази годишнина е добър повод да кажем няколко думи за мандата му дотук”, пише политикът Александър Симов, цитиран от изданието retro.bg

Представяме неговия коментар без редакторска намеса:

“В последните дни на 2019 година станахме свидетели на нов етап от все по-ожесточаващата се война между Бойко Борисов и президентската институция. Повод за новите бойни действия се оказа едно интервю на президента Румен Радев, в което той хладно, спокойно, систематично и много разумно подложи на разтърсваща критика хаотичните идеи на мнозинството за промяна в съдебната власт и измислянето на фентъзи фигурата на прокурор, който да наблюдава действията на главния прокурор.

Между другото – това интервю на Радев, е показателно за една от насоките на мандата му дотук. Президентът не е прахосник на приказки. Не е коментатор на ежедневни събития. Не се опиянява от всекидневното медийно внимание. В България – заради развратената медийна среда и заради морално пропадналата в очите на хората политическа върхушка, има огромна инфлация на езика и на думите. Езикът е основното средство на политиците, но хората вече не им вярват, противят се и негодуват, защото през годините са били жертва на страшно много лъжи и измами и вече имат изграден имунитет. Радев осъзнава това и заради това не използва интервютата си като форма на самореклама или политически маркетинг. Той дава интервюта рядко, винаги по някакъв повод и не залива аудиторията с безкрайни думи и изречения. Подходът му е точно обратен – той е обран, конкретен, директен. Може би това е другата причина Борисов да се възпали толкова драматично. Срещу него нямаше никакви лични обвинения. Имаше един смислен анализ на безсмислеността на цялото управление. И точно заради яда си и емоциите Борисов допусна стратегическа и политическа грешка, като изригна: “Кой е дал правото на Румен Радев да говори от името на народа?”. Подобно скърцане със зъби е признак на слабост и оголва Борисов, показва къде е най-слабото му място, неговата ахилесова пета. Именно във възмущенията на премиера се отрази неговата основна слабост, която той очевидно съзнава, но не намира начин да преодолее.

Генерал Радев е говорител на народа и то по Конституция. Президентът символизира единството на нацията. Поради това единствено и само той има правото да говори от името на хората. Между другото – много е важно и какво означава единство. Защото често представителите на ГЕРБ с изкривени от злост лица и драматично извити устни твърдят, че с критиките си Радев нарушавал това изискване за своя пост.

Единството на нацията съвсем не означава президентът да бъде безкритично политическо желе, което коментира времето, националните традиции или икономическите клъстъри. Напротив – именно защото символизира единството на нацията, президентът трябва да бъде глас на тези, които не присъстват в медиите, няма ги на луксозните партита, не съществуват в дневния ред на правителството. Точно това изискване превръща Радев в ярка политическа алтернатива – не в партийния смисъл на думата, а в най-чистия политически смисъл. Там, където има всекидневно погазване на закона, той показва какво означава да се придържаш към правилата. Там, където непоследователността е издигната в култ, Радев демонстрира методична последователност и на разбиранията си, и на политическото си отношение към процесите. Точно заради това малко преди третата си годишнина във властта той излезе с огромно достойнство от горещия въглен, който беше хвърлен в скута му – аферата “Иван Гешев”. Убеден съм, че много злостни погледи чакаха Румен Радев да се поддаде на уличния натиск и да погази законите, което щеше да отвори една голяма и широка магистрала за импийчмънт. И по принцип изискването Радев да предизвика конституционна криза беше буквално изискване Радев да заприлича на Борисов. А това е точно обратното на всичко, към което президентът се стреми. Но всъщност казусът с Гешев показа, че в критични за страната мигове, в мигове на морален и етичен избор всички очи се фокусират върху президента и хората чакат неговите действия. Ето това е реалното единство на нацията. Това е националното лидерство. И леви, и десни – даже гербаджии, чакаха да видят какво ще каже президентът и какво ще предприеме. 

По трудния начин, с много упорита работа президентът си извоюва правото да говори от името на хората, да защитава техния интерес. Това, че е най-одобряваният български политик, потвърждава неговата правота. Просто Радев откри онази морално-етична и политическа ниша, която 30 години стоя празна – нишата, в която се съчетават морал и законност в едно. Той успя да ѝ придаде лице и смисъл. За три години Радев успя да докаже, че е алтернативата точно в този ценностен смисъл, който толкова липса на обществото. Че е компенсация за инфлацията на думи, за провалите на показната дипломация. Че е противоотрова срещу постоянния пиар, превърнат в отровата на нашето съществуване. И всичко това накуп потвърждава, че всъщност изборът на Радев даде началото на залеза на Борисов. Може би заради това последният е толкова гневен и истеричен”, пише Александър Симов.

Източник:  cherveno.bg

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}