Александър Крилов: Турция иска да разшири сухопътния си коридор към Азербайджан

Александър Крилов: Турция иска да разшири сухопътния си коридор към Азербайджан
05-10-2020г.
7
Гост-автор

"Азербайджанската армия, с помощта на турската, започна война против Армения и Нагорни Карабах. С тези действия се оказаха зачеркнати предишните съглашения и договорености за прекратяване на огъня и мирно урегулиране. Най-важната задача на Анкара в придвижването й на изток се явява съединяването на граничещия с Турция Нахичеван с останалата територия на Азербайджан. Този сухопътен коридор може да се пробие чрез придвижване на карабахския участък от фронта в западна посока надолу към иранската граница. Турция широко използва отряди от разнообразни наемници в зоните на конфликт. Имаше съобщения, че големи количества такива наемници са били прехвърлени от Сирия в Азербайджан. Ако тези съобщения отговарят на реалността, то наемниците могат да станат тази сила, която, без формално да е свързана с Анкара и Баку, може да разрешава в техен интерес бойни задачи на различни участъци от фронта, включително и нахичеванския. Пълномащабна и продължителна война – това е един от възможните варианти за по-нататъшно развитие на събитията в зоната на карабахския конфликт. Но, както показва опитът, когато на Азербайджан не се удаде да постигне бърз военен успех, там се стремят към по-бързо прекратяване на огъня и се обръщат за мирно посредничество към Русия." Това каза в интервю за арменския информационно-аналитичен център VERELO главният научен сътрудник на ИМЕМО РАН, президент на научното общество на кавказоведите, доктор на историческите науки Александър Крилов.

- Този път арменската страна беше готова за настъпление към Азербайджан, още повече че противникът не криеше своите планове. До какво ще доведе тази ескалация, може ли да се говори за пълномащабна война?

- Пълномащабна и продължителна война – това е един от възможните варианти за по-нататъшно развитие на събитията. Но както показва опитът, ако на Баку не се удаде да постигне бърз военен успех, там се стремят към по-бързо прекратяване на огъня и се обръщат за мирно посредничество към Русия. След постигане на поредното съглашение, азербайджанската армия получава възможност да се прегрупира, да се приведе в ред и да продължи предишната позиционна война на изтощение против Армения. Въпреки че сега има вероятност всичко да протече не по привичния си път и причина за това е новата роля на Турция в конфликта.

- Турция открито поддържа Баку, ако се съди по новините от последните седмици, в това число и прехвърляне на военна техника. Защо й е това на Анкара?

- Преди сегашните боеве Турция оказваше мащабна подкрепа на Баку по военна линия. Досега всичко се ограничаваше именно до подкрепа: имаше военни специалисти, съветници, доставяне на въоръжение и т.н. Но турската армия не беше въвлечена в бойни действия. Неотдавна на територията на Азербайджан се проведоха съвместни с Турция военни маневри, в които имаха участие значителен брой турски военнослужещи и техника. Много голяма е вероятността тези военнослужещи и техника, включително истребители-бомбардировачи F-16 да са били оставени на азербайджанска територия и сега могат да бъдат задействани в боевете против арменската армия.

Причината за подобни действия е продиктувана от сегашния курс на Анкара за увеличаване на влиянието й в съседните на Турция, а даже и доста отдалечени от нея, региони. В източна посока обекти на турската експанзия се явяват не само държавата Южен Кавказ, но и републиките от Централна Азия.

Турция активизира нахичеванския фронт? (Нахичеванската Автономна Република се явява автономна държава в състава на Азербайджанската Република, граничеща и с Армения и непризнатата Нагорно-Карабахска Република – б.пр.)

Очевидно азербайджанското или турското настъпление откъм Нахичеван ще повлече след себе си военно вмешателство от страна на Русия и ОДКС (Организация на Договора за Колективна Сигурност – подписан на 15 май 1992 в Ташкент между Армения, Казахстан, Киргизия, Русия, Таджикистан и Узбекистан, а на следващата година и от Азербайджан, Грузия и Беларус. През 2002 е взето решение за преобразуването й в пълноценна международна организация, която да гарантира на държавите от Централна Азия вътрешна безопасност – б.пр.), които се явяват гаранти за безопасността на Армения от външна агресия. Това е крайно нежелателно за Турция. Въпреки че гаранцията на Русия и ОДКС не се разпростират върху границите на Нагорно-Карабахската Република, които се превърнаха във фронтова линия на днешния сблъсък.

Най-важната задача на Анкара в придвижването й на изток се явява съединяването на граничещия с Турция Нахичеван с останалата територия на Азербайджан. Този сухопътен коридор може да се пробие чрез придвижване на карабахския участък от фронта в западна посока надолу към иранската граница.

Турция широко използва отряди от разнообразни наемници в зоните на конфликт. Имаше съобщения, че големи количества такива наемници са били прехвърлени от Сирия в Азербайджан. Ако тези съобщения отговарят на реалността, то наемниците могат да станат тази сила, която, без формално да е свързана с Анкара и Баку, може да разрешава в техен интерес бойни задачи на различни участъци от фронта, включително и нахичеванския.

- Не дойде ли времето Армения да признае независимостта на Карабах и ако да, до какво ще доведе това?

- Отсъствието на това признание се обяснява с проблемите, които ще възникнат за Армения след това: ще се усложни международното положение на страните, ще се изостри ситуацията в зоната на конфликта и т.н. По повод възможното изостряне, сега всичко е пределно ясно – азербайджанската армия, с помощта на турската, започна война против Армения и Нагорни Карабах. С тези действия се оказаха зачеркнати предишните съглашения и договорености за прекратяване на огъня и мирно урегулиране. Очевидно е, че след началото на пълномащабна война, ситуацията в региона няма накъде повече да се изостря. Явявайки се в ролята на инициатори на нова война, Азербайджан и Турция създадоха за Армения по-благоприятна от досегашната ситуация за официално признаване на Нагорни Карабах. Бъдещите перспективи за развитие на региона обаче сега зависят не толкова от дипломатическата активност, колкото от изхода на въоръженото противоборство на полето на битката.

Да напомним, че сутринта на 27 септември Азербайджан започна интензивен артилерийски обстрел по населени пунктове в Нагорни Карабах, в това число и Степанакерт, преминавайки в настъпление по цялото протежение на линията на съприкосновение. Ереван по-рано съобщи, че Азербайджан понася големи загуби в личния състав и техниката: около 200 загинали военни, 4 вертолета, 33 единици бронетехника и 27 безпилотни усторйства. Знае се също и за пленяването от арменските военни на 11 единици бронетехника с бойно снаряжение, в това число и БМП-3 танк на противника. По последни данни на Армията на отбраната на Нагорни Карабах от началото на бойните действия са загинали 31 военнослужещи и двама мирни жители, ранени са повече от 100 души. В Армения с разпореждане на премиера Никола Пашинян е обявено военно положение и всеобща мобилизация. Азербайджан също обяви въвеждане на военно положение на своята територия.

 

Източник: EurAsia Daily

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова

{BANNER_ID-4}

 

{BANNER_ID-3}

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.