Ако не сте добри християни, поне бъдете нормални хора! Ще можете ли?

Ако не сте добри християни, поне бъдете нормални хора! Ще можете ли?
24-12-2021г.
6
Гост-автор
Моят приятел - старият гробищен аристократ Ушакис, ме посрещна радушно. Очакваше ме с нетърпение и започна да подскача около мен, подобно на малко дете.
- Е, какво става? - попитах го троснато.
Започна да го усуква:
- Ами... Виж сега... То нали идват празници... Време за изненади... Подаряват се разни неща на тези, които обичаш... Или на сиромаси... Хората опитват да са добри... Сещаш се, предполагам...
Взех да се напрягам:
- Не се сещам, опитай се да бъдеш максимално конкретен.
Направи се, че не ме разбрал и продължи:
- Пък тия дни застудя много... Тук е равно и понеже няма големи сгради... Как брули вятърът нощем, ако знаеш... Мръзнеш като куче... Е, аз съм си куче, но все пак... Помисли...
- Ушакис, казвай каквото ще казваш! - викнах вече ядосано.
Погледна ме с типичния си поглед, пълен с... Как да кажа... Поглед, пълен с тъжен смях или усмихната тъга...
- Харесал съм си едно непромокаемо кучешко яке, ама... Понеже е марково, е малко скъпичко... Хмм... Ако си се питал какво да ми подариш тия дни... Ами, такова яке искам... Не придирям за цвят, може да е синьо или жълто, дори бледа охра... Но да не бие прекалено към кафяво, защото ще се слива с цвета на козината ми...
Изведнъж взе отново да скача и да повтаря:
- Може ли да ми го купиш, а? Може ли? Може ли?
Признавам, че бях изумен. Никога досега не беше проявявал такъв инфантилизъм. Ядът ми се смени с объркване:
- И колко струва това непромокаемо яке за кучета? - попитах.
- 75 лева! - отговори твърдо и ме загледа очаквателно в очите.
- Виж, Ушакис! - замръкнах вече аз. - Наложиха ми се някои разходи, сега не мога да отделя толкова пари, съжалявам...
Мислех, че тук ще приключим с темата, но той продължи да ме гледа без да мига и изстреля:
- Нищо! Аз знам как да намериш парите...
- Какво? Как?
- Нужен ни е само един стар човек. Те по принцип са жалостиви, поддават се на манипулации и от десетилетия са свикнали да им отнемат достойнството. Лесно ще стане, само ми го доведи, а аз ще му кажа какво да прави...
Все така гледаше изцъклено. Заекнах:
- Ама, какви ги дрънкаш?
Нищо не отговори... Чакаше... Изведнъж осъзнах:
- Ах, ти! Това е твоето откачено чувство за хумор! Всъщност, никакво яке не искаш. Ти просто ни се подиграваш, нали?
За мое учудване изобщо не го разколебах.
- Не моето чувство за хумор е откачено, просто животът е шантава работата! - каза твърдо.
- Моля? - възкликнах.
- Животът е шантава работа! - повтори убедено. - Казали са го по фейсбук!
- Ти нямаш фейсбук, измамнико! - разгневих се отново.
- Така е, но пък имам един приятел, който знае всичко за разните му там фейсбуци, телевизии и други подобни! Той ми предаде тази мъдрост!
- Мхм... И кой е този твой приятел? Ти не говориш с никой друг жив човек, освен с мене! Живееш на гробища и всичките ти познати са...
Нямаше нужда да довършвам, щеше да бъде съвсем грубо... Но той ме прекъсна:
- Този мой приятел е дух!
- Мхм! - вече аз звучах иронично.
- Да! Всички го търсят, но той се крие!
- Мхм! И как се казва този твой скрит от света авер?
Поколеба се артистично, все едно ще издава голяма тайна и накрая подхвърли:
- Казва се Куку!
- Куку? - повторих машинално.
- Да, Куку!
- И е дух?
- Да, дух на име Куку! Именно от него чух, че той чул, че животът е шантава работа. И сега ти го повтарям...
Нямаше как, гневът ми се отприщи:
- Ушакис, да се държиш по този начин не е нито правилно, нито морално, нито (в крайна сметка) интересно!
Хич не се притесни. Дори стана още по-нагъл:
- Какво е правилно, морално и интересно не решаваш точно пък ти!
- А кой?
- Хората!
- Сигурно и това си го чул от духа Куку?
- Да! А той го прочел пак във фейсбук! Всички важни неща вече се съобщават в социалните мрежи.
За пръв път се скарахме сериозно. Не можех да търпя повече глупостите му:
- Я се махай! - изкрещях.
И си тръгнах. Гласът му ме догони. Но в него нямаше и следа от театралност. Само болка:
- Не ме попита кои хора решават кое е правилно, морално и интересно...
- Добре, кажи кои! - и без това не исках да се разделяме чак така лошо. Все пак идват празници...
- А, и аз не знам. Вероятно тези, които не пуснаха Христос в странноприемницата. Тези, които после викаха: "Разпни, разни го!"
- Ушакис, не те разбирам! Знаеш, че има и вярващи хора, добри хора...
- Знам! Но те са вярващи, защото са оставили Христос да им каже кое е добро и кое зло, кое е правилно и кое не... Те се учат от Този, Който е по-умен от тях. И нищо не решават след Него, защото знаят, че това ще е просто една глупост! Но дори и да решат да решават... Нормалните хора имат предвид как са живели дедите им, какво са говорили светците, мъдреците, светлите умове, красивите души на този свят. Не определят морала така, сякаш времето започва от самите тях. Това би било трагикомично... Прости за моя скеч! Стори ми се подходящ начин да узнаеш как изглеждате отстрани. Не желая никакъв подарък. По-скоро искам да те посъветвам какво да не подарявате на Рожденика.
- А? Какво?
- Той очаква да му поднесете покаянието си. Но ако не можете да Му дадете това, поне не Го дарявайте с равнодушие или безсрамие. Така ще Го наскърбите много! Ако не сте добри християни, поне бъдете нормални хора! Ще можете ли?
Отговорът ми сякаш беше предрешен:
- Хората решават...
 
   Автор: отец Владимир Дойчев, фейсбук

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.