Ако Иран са очаквали подкрепа от някого, то тя все още не е видима на терен

Мина една седмица от началото на активните бойни действия между Израел и Иран. Тук изброявам някои от най-важните факти и процеси, които аз виждам.
Очевидно Израел има тотално надмощие в размяната на въздушни и ракетни удари от разстояние. Иран не може да отговори по ефективен начин на израелската авиация - ракетите срещу цивилни обекти само това показват. Израел вече беше обезвредил заплахите близо до територията си (Хамас, Хизбула) и де факто контролира развоя на събитията.
Горното обаче не означава, че Израел лесно ще постигне целите си. Засега не виждам нито да може да унищожи подземните съоръжения за обогатяване на уран, нито да може да разпали гражданска война, която да свали режима в Иран.
Въпреки първоначалните заявки за неучастие, САЩ всъщност изпращат значителни сили към Персийския залив, а Тръмп вече ясно заявява очакване Иран да се предаде. Броят на придвижващите се самолетоносачи, кораби, подводници и самолети-цистерни вече надхвърля този от войната срещу Ирак. Само американски бомбардировачи могат потенциално да унищожат иранските ядрени съоръжения, но и това не е сигурно.
Всички съседни страни мънкат, но си траят. Ако Иран са очаквали подкрепа от някого, то тя все още не е видима на терен. Русия и Китай "осъждат" израелските удари, но не изглежда да правят нещо ефективно по въпроса. Тук, разбира се, страничният наблюдател може и да греши.
Иран отново заплашват да "затворят" Ормузкия проток. Това няма да е толкова лесно - ще се сблъскат челно с американския флот - но не е и нужно. Достатъчно е да минират протока или просто да ударят 2-3 танкера с ракети от сушата. Застрахователите веднага ще спрат да застраховат кораби (цените вече скочиха със 60%), а компаниите - ще изтеглят флотите си от района. 
Новината долу за мен показва, че Иран се подготвят за нещо подобно - те всъщност нямат много други възможни атакуващи ходове. Петролният им износ е скочил с 40% през изминалата седмица - мобилизирани са всички налични танкери. Китай пък са натрупали огромни запаси (1.18 милиарда барела), тъй като са най-уязвимият вносител при затваряне на трафика оттам.
Пазарите на суровини засега не отчитат никакви чак толкова драматични движения. Нефтът скочи с около 10% - вчера сорт Брент затвори на $77 на барел. Газът в Европа вече надхвърля 40 евро/MWh, а при идващите горещини това вече се усеща силно в цените на тока. Най-сериозно е въздействието върху цената на азотните торове - уреята скочи от $360 на $430 на тон.
Относителното спокойствие подлежи на много бърза промяна при ескалация на конфликта - морска блокада на Иран и/или реално спиране на трафика през Ормузкия проток биха изстреляли всички цени мощно нагоре. 
Положението дотук ясно показва тоталната доминация на американските морски и въздушни сили в света. Русия и Китай явно не могат да се намесят ефективно в конфликт, който е далеч отвъд техните граници. Китай обаче бързо изгражда такъв капацитет и съвсем скоро ще покаже зъби. Буквално преди седмица техни самолетоносачи са се мотали доста навътре в Тихия океан - във води, които САЩ до вчера считаха за недосегаеми.
Виждаме и удивителната роля на петрола във всеки голям конфликт. Само един пример - изпращането на десетки самолети-цистерни от Америка, способни за зареждат бомбардировачи и изтребители във въздуха, се яви първата стъпка в подготовката на САЩ за войната.
Не мога да не отбележа и ролята на Европа и нейните най-силни страни - Великобритания, Франция, Германия - които само допреди 100 години са контролирали и/или водели битки за Близкия Изток. Не забелязвам значима такава, освен като потърпевши от вдигането на енергийните цени и треперещи дали ще могат да запълнят газохранилищата за зимата. 
Надявам се голям конфликт да се размине, но това ми се струва възможно само при положение, че иранците свалят режима на аятоласите. Израел и САЩ гонят тази цел и ми се струва, че няма да се откажат лесно от нея.
Това виждам аз засега. Не го възприемайте като препоръка за инвестиции.