АКО ИМАХМЕ ЖУРНАЛИСТИКА

Ако имахме журналистика и журналисти, някой трябваше да пита бащата на Кирил Петков - възможно ли е един премиер да лъже като тийнейджър?

Просто пример - Кирчо казва, че е имало тайно заседание на МС за изгонването на руските дипломати. Но за такова заседание министрите на БСП и Корнелия не знаят.

Ако имахме журналистика - патологията на високите етажи на властта нямаше да плаши никого. И при ББ и при КП.

Ако имахме журналистика - дипломата от Харвард и канадското гражданство нямаше да са просто виц. Щяха да питат с разбиране за попълването на държавния резерв с жито.
За това колко пари ни излязоха украинците в черноморските хотели.

Представете си - ако имахме журналисти щяхме да направим разследване за експорта на оръжие към Украйна.

Щяхме да знаем какво означава “ремонт на украинска техника” или щяхме да знаем плащаме, или не плащаме в рубли газа и какво от това.

А ако бяха смели журналисти - щяха да знаят колко е евтин евтиният LNG от САЩ без никакви посредници, азерският газ колко ще струва, интерконекторът от Гърция наистина кога ще тръгне и още, още много неща за газа.

Освен журналисти ни трябват и комици - ако имаше комици щяха да направят скеч за зърнения хъб във Варна и тока от Украйна. Много щеше да е смешно.

По-смешно от скеча за петте моста над Дунав. От тях директно минаваш Балкана под двата нови тунела - това е смешно, хахаха.

Но журналистите са досадници - примерно много е досадно да се пита колко струваше празната самолетна линия “София-Скопие”? И кой я плати, аджеба?

Но, ако имаше и редактори (на комиците и журналистите), щеше да е още по-добре - примерно щеше да е ясно защо се увеличават горивата. Да, "ЛИТАСКО" е проблемът, ама защо продължава?

Или щяхме да знаем кой точно печели от износа на електрическа енергия - имена на комисионери, примерно.

Икономическият отдел на някоя икономедия примерно можеше да изчисли инфлацията и по-точно каква част от нея си самопричинихме, защото сме всеотдайно всеотдайни на новата идеология.

Всеотдайни бяхме и като руснаците ни владееха.

Едно време нямахме технологии, защото бяха западни и мръсни.

Сега сме на път да нямаме суровини, защото са руски и мръсни.

Каквото и да става у нас, все нещо важно е мръсно. Човек може да помечтае, нали?

Красиви журналистки и говорителки смело питат за някакви неясни подарени на Украйна Т-72, 152мм. оръдия и едни зенитно ракетни установки С-300? Не казваме, че са подарени. Казваме, че можехме да питаме, ама не питахме, защото нямаме журналисти.

Ако имаше новини пък щяха да започват ей така: “Добър вечер, драги зрители - съдебната реформа още не е почнала. Следват останалите новини…”

И най-ярката разлика - ако имахме журналисти, нямаше да обявим купуването на депутати от една партия в друга - за усилие, че даже и геройство.
За Македонското вето и Гаранцията на Макрон също щяхме да питаме.
На няколко езика - френски, сръбски и македонски.

Ето ти пак скеч, ама няма кой да го напише.

Ех, ако имахме и журналисти, еха! Но ние нямаме журналисти. Ние имаме бейбиситърки.

Премиерът-тийнейджър лъже, маже, ние го гледаме с любов. Само здрав да е, нали. Премиерът-тийнейджър се задъхва от тая любов на детегледачките и почва да имитира звуците на детското си въображение: “… ииуууу, пуф, джассс, така рака така… победихме Русия…” или “ … вижте са… гррррр, джаассс, праста джаста… инфлацията ще намалее сама…” Или: “…тагадък тагадък, фиууу, пуф пуф, търррррр… и бензинът няма как да стане четири лева. Бум-тряс, чакърррр - това са спекулации…”

Но нямаме журналисти.

Премиерът-тийнейджър тропа с крака, търкаля се по земята, ще ни скара с другите родители около пясъчника - ама ние сме либерални родители - той всичко това “ще си го израсте сам”.

Не се притеснявайте.