Автор: Георги Кадиев
Приятел отива по някаква работа в Бяла Слатина.
От немайкъде се заговаря с местен ром, пазач на склад. Разбираемо, човекът едва ли е бил отличник в училище, ако въобще е завършил. "И като ми дръпна една реч срещу ваксините, подкован, с числа, с (уж) аргументи, абе все едно докторант от БАН ти говори", казва приятелят ми.
Противниците на ваксинирането са много надъхани, подготвени, обучени и насреща си имат благодатна почва от по принцип невярващо в нищо (освен във вероятността да те урочасат) общество.
Държавата нищо не прави, освен спорадични полу-призиви да се ваксинираме. Нещата са толкова зле, че дори в "Пирогов" един лекар писа "снощи сме били само трима - един лекар, една сестра и един санитар. От целия екип, ваксинирани само пет лекари, три сестри и нито един санитар."
Да се обърне това настроение е истинско ПР предизвикателство. Като от губеща кампания да направиш печеливша. Нещо като соцдем в Германия, които преди година изоставаха с 20%, а накрая победиха.
Ако бях на мястото на здравния министър, точно това бих направил: събираш ПР експерти, социолози, медии и пр. и мислиш КАК ДА ОБЪРНЕШ ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ.
Може би министерство на здравеопазването организира телефонна линия, на която от едната страна са доброволци-лежащи в ковид-отделения, а от другата невярващи в болестта.
Може би ютюб канал, може би радио канал, може би реклами в тик-ток и инстаграм.
Може би концерти, маратони и др. подобни, на които се обяснява за болестта.
Може би по-смислени награди от смарт часовници.
Може би ваксинационни пунктове в училищата за ученици и родители, както правят в Американския колеж.
Сигурен съм, че ще се родят хиляди идеи.
Но трябва работа и мисъл.
Сегашните само топлят столове и прехвърлят папките.
Не обърнем ли общественото мнение, обречени сме на неуспех.