А музиката пише ли се?
Лидия Делирадева, Фейсбук:
Беше като хапче срещу идеализъм. Отрезвяващо. Приема се без вода, сдъвква се и горчи. Пълзи от езика към гърлото като коварно змийче, отровило способността ми да отговорям адекватно. Срещата ми с този шофьор.
Беше онзи ден. Качих се в такси.
Шофьорът, незнайно защо, реши да пусне музика и да ме заговори. Звучеше „Незабрава”, в памет на Тончо Русев.
Шофьорът попита дали ми харесва. Отвърнах, че обичам много тази песен и ми е мъчно за загубата на този голям наш композитор.
Шофьорът не ме разбра. Каза, че и той я харесва, но не разбира кой я е създал.
- Музиката е на композитора Тончо Русев - отвърнах му.
- Не разбирам... Как става това?
- Кое? - попитах.
- Как така е негова песен?
- Той е написал музиката.
- А думичките, думичките кой е измислил?
- Текстовете на неговите песни са на известни наши поети, сред които Дамян Дамянов, Павел Матев и други...
- Но нали казахте, че този.., как беше.., дето умрял, е написал песента?
- Да той е написал музиката, той е композиторът.
- Не ми стана ясно...
- Кое по-точно не е ясно?
- Ами, как така ми казвате, че той е написал песента, а пък после казвате, че думичките не са негови...
- Той е написал само музиката, не разбирате ли?
- Тя пише ли се? Как така?
- Да, тя се пише с ноти.
- Не знам какво е това...
Мълчание. Остатъкът от пътя мина в мълчание. Гробно от моя страна.
Предположих, че щом има шофьорска книжка, този човек е ходил на училище поне в началните класове. И може би (може би!!!) е имал часове по пеене.
Геврекът на таксито му беше по-смислен и по-интелигентен от него.
Не, не е нормално. Не очаквах да е професор. Но някак добих особено уважение към обяснимото безмълвие на един геврек... Жална ни майка...
{BANNER_ID-4}
Още от категорията
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.