89 години от рождението на великия Милош Форман

89 години от рождението на великия Милош Форман (18 февруари 1932 – 13 април 2018)!

Чехът Ян Томаш Форман, известен като Милош Форман, е роден в Чеслав. Син е на еврейски професор и протестантка. Те загиват в нацистки концлагер и Форман е отгледан от роднини и по интернати. Завършва ФАМУ, учи и във ВГИК. В киното и телевизията е от 1955 като сценарист. Става известен с късометражните документални филми „Конкурс“ (1962) и „Ако не беше музиката“ (1963). Става част от прочутото Чешко чудо с игралните филми за малките хора и системата „Черен Петър“ (1964, награда от Локарно), „Любовта на русокосата“ (1965) и „Балът на пожарникарите“ (1967). Автентични, иронични и свободни, те са по-популярни в чужбина, отколкото в страната си. Тогавашните цензори са стъписани от тяхната разкрепостеност. И днес вълнуват.

През 1967 Форман заминава на специализация в САЩ, през 1968 е в Париж заради евентуален проект, където остава след окупацията на Чехословакия от войските на Варшавския договор. През 1969 със сценариста-приятел Иван Пасер отиват в САЩ. Първият му американски филм - „Излитане“, е посрещнатият на нож - нонконформистка и остроумна музикална драма за конфликта между поколенията (1971, Голямата награда на журито в Кан).

През 1975 е назначен за професор в Колумбийския университет и завършва „Полет над кукувиче гнездо“ – потрисаща екранизация по романа на Кен Киси с гениалния Джак Никълсън в ролята на бунтаря Макмърфи (5 „Оскар“-а, включително за филм и режисьор). С този филм Форман се нарежда сред най-важните световни режисьори.

През 1979 създава страстния антивоенен мюзикъл „Коса“, открил фестивала в Кан и превърнал се в планетарен хит и любим на разни поколения. Две години по-късно снима спорния „Рагтайм“ по мотиви от едноименния роман на Е. Л. Доктороу. Следва невероятният „Амадеус“ (1984) за Моцарт (Том Хълси) и Салиери (Ф. Мъри Ейбръхам), за таланта и завистта, музиката и съдбата по пиесата на Питър Шафър (8 „Оскар“-а, включително за филм и режисура). След това прави предизвикателните драми по действителни истории „Народът срещу Лари Флинт“ (1996, „Златна мечка в Берлин) и „Човек на Луната“ (1999). Първият разказва за наглия рушител на табута Лари Флинт (Уди Харелсън), създател на списанието „Хъстлър“, а вторият – за откачения комик Анди Кауфман (Джим Кери). Последният му филм е „Призраците на Гоя“ (2006).

Младоликият Милош Форман се появява в киното и като актьор. За последно го видяхме в мелодраматично-политическия мюзикъл „Влюбените“ (2011) на Кристоф Оноре, където във втората половина на филма си партнира с Катрин Деньов. Той е бивш съпруг-чех на героинята й с името Ярослав Пасер. Знаково е присъствието на Форман и тази фамилия: възприема се като препратка към ранните му чешки филми със сценарист Иван Пасер и бъдещата им съдба.

У нас Форман е познат и със занимателната си автобиография „Повратна точка“ („Анубис“, 1995), разказана пред Ян Новак.

От „Конкурс“ до „Валмон“ (1989, екранизация по „Опасни връзки“ на Шодерло дьо Лакло), той снима неизменно със световния чешки оператор Мирослав Ондржичек. И велики, и по-слаби филми да е създавал Милош Форман, героите му са все свободни хора, застанали срещу системата, а актьорите му до един са страхотни - по уникален начин ги избира и работи с тях. И независимо дали екранизира минало или настояще, дали в кадър е Моцарт, Гоя, Бъргър или Лари Флинт, неизменно изопва нервите на пуританския свят. И поставя важни казуси за разискване. Всъщност, Форман е най-успелият източноевропеец в Холивуд, при това съумял да съхрани своята индивидуалност, свобода и вкус за кино. “Ако си живял няколко години по време на нацизма и след това 20 години през комунизма, определено би осъзнал колко ценна е свободата и колко лесно е да я загубиш.”