32 години „игра на калмари“ в български вариант – зловещ модел и погубени съдби

32 години „игра на калмари“ в български вариант – зловещ модел и погубени съдби
11-11-2021г.
15
Гост-автор
Един банкер говори от Белград чрез видеовръзка в предаването „Въпроси“ на ТВ1 и чрез думите му откриваме как се е стигнало до разказаната история в южно-корейския световен хит на Нетфликс „Игра на калмари“. В думите му тук, на живо, а във филма по сценарий, са събрани чувствата и емоциите от възхода и последвалите жестоки удари и рани. Съдба? Такъв е животът? Бог така е решил?
И ако в сериала, привлякъл милиони зрители, смъртоносната рулетка се завърта около една детска „игра на калмари“, то у нас зловещите сцени продължават вече 32 години под името „игра на преход“. Правилата налага задкулисието и те са: който мръдне и се съпротивлява, бива отстраняван, нерядко по зловещ и фатален начин.

В жестоките стражи с червени униформи и маски в кинолентата тук се превъплащават представители на институции и най-вече на прокуратурата. Не бързайте да се възмущавате, а се огледайте: ако самите вие все още не сте попаднали в месомелачката на спецправосъдието, със сигурност имате близки и познати, които са преживели този ужас. Залогът е един: да оцелееш. Не всеки успява, въпреки принудата от кошмарни компромиси.

И банкерът Василев не е един. След него цяла върволица бизнесмени бяха ударени, бизнесът им бе отнет и се „сдобиха“ с всякакви обвинения. Удряни са всички, които не харесват модела и имат „нахалството“ да го заявят, между тях медии и журналисти.

Вече е досадно да се изреждат партии, техни главатари и представители, които пълнят кохортата от червени качулки, готови да убиват. Наистина да убиват. Най-висш прокурор и жена, министър в кабинета „Борисов 3“, се подвизават в една и съща ловна дружинка. Често ловуват заедно. Как го правят обаче. В ловното стопанство са сковани вишки, на които те се качват със скъпите си оръжия, най-често бойни карабини. Наоколо се разхвърля храна за съответния дивеч. Глиганите, примерно, пристигат след минути и лакомо се нахвърлят на „деликатесите“. Тогава специалните гости откриват стрелба от упор. Не лов, а разстрел! Тези хора са убийци! Те изпитват вътрешна нужда да лишават от живот живи същества, разбирате ли? Психопати с огромна власт.

Те са носили в себе си този хищнически нагон, но много им е помогнала и средата. А тя е моделът „Борисов“, заченат преди три и нещо десетилетия от Държавна сигурност.

За генезиса на този модел говорят всички; гледните точки са безброй, но всички сме единодушни, че става дума за едно голямо зло. И все пак разлика има. Едно е, когато коментарите са от граждани, които са видели или чули какво се е случвало през годините, и съвсем друго, когато говорят хора, познаващи как работи системата отвътре. И техните позиции, подбуди, цели и преживявания са различни, но сглобени, техните свидетелства рисуват зловещата картина на държава с хилядолетна история, превърната в най-изостаналия и съсипан от корупцията край на Европа.

Всички ние, пораснали отдавна деца, се оказахме в игра със смъртни наказания, но и с надежда да спечелим някаква мечтана награда – чекмедже с пачки...

Стигнахме границите на човешките отношения. Нима ще отречете, че парите са новият Бог? Крайностите са всекидневие. Простащината ни забавлява. Прозяваме се на съобщенията за откраднати милиарди. Избираме отново и отново крадците да ни управляват. Отчаяни сме, но повече сме уплашени. Искаме децата ни да се спасяват в чужбина. Мразим модела, но не се бунтуваме. Вече и разказите за ужасните престъпления на властта са ни скучни. Едни въздишки и псувни ни останаха.

След 32 години „игра на преход“ какво ни остава, на което да закачим надеждите си?  

   Автор: Огнян Стефанов

   Източник: frognews

Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.