30 години София расте без нито едно ново училище

Първото от 1996 г. отваря тази есен в "Манастирски ливади- запад", докато цели квартали се напълниха с хиляди семейства
София построи метро, молове, бизнес паркове и цели нови квартали. В "Манастирски ливади", "Кръстова вада", "Витоша" и части от "Малинова долина" на поляните изникнаха стотици жилищни кооперации. Едно обаче столицата не успя да построи в продължение на три десетилетия - изцяло ново общинско училище. Тази есен прекъсването приключва. Новото 204 основно училище на ул. Казбек 40 в "Манастирски ливади - запад" ще посрещне първите си ученици. То е първото изцяло новопостроено общинско училище в София от 1996 г. насам. Така между последното подобно училище и 204 ОУ стои почти едно поколение - деца, родени през 1996 г., днес вече самите те могат да бъдат родители на първокласници.

Парадоксът е още по-видим, когато се погледне как се е променяла София. Данните на НСИ показват, че в края на 2025 г.

столицата има 1 205 548 жители

и е едно от малкото места в България, които продължават да привличат население. Само за година област София е нараснала със 7882 души. Числата обаче не разказват цялата история. Натискът върху училищата не е разпределен равномерно. Той е най-силен именно там, където през последните 15-20 години жилищното строителство изпревари обществената инфраструктура. "Манастирски ливади" е почти учебникарски пример. Новите блокове доведоха хиляди млади семейства, но години наред кварталът нямаше собствено общинско училище. Затова деца пътуват сутрин до други части на София, а родителите им се включват в трафика точно в най-натоварените часове. Липсата на училище до дома се превръща не просто в образователен, а в транспортен проблем.

204 - ОУ е в район "Витоша" и още през май Столичният общински съвет разглежда промени в прилежащите райони за прием на първокласници именно заради откриването му.

Защо 30 години не се появява ново учебно заведение? Отговорът е в начина, по който София се разраства. В редица квартали жилищното строителство върви значително по-бързо от изграждането на улици, детски градини и училища. За ново училище е необходим голям общински терен, устройствена процедура, проектиране, финансиране и строителство - процес, който може да продължи години. Междувременно свободните терени в най-бързо развиващите се райони стават все по-малко и все по-скъпи. Това принуждава общината през годините да търси по-бързи решения - разширяване на съществуващи училища, нови корпуси, ремонти и пристройки. Те увеличават местата, но не създават нова училищна мрежа там, където междувременно се е появил практически нов град. Именно затова 204 ОУ е важно не толкова само като една нова сграда, а като символ на закъсняла инфраструктура.

Има още един начин да се види колко необичайна е 30-годишната пауза в строителството на нови общински училища в София. Да върнем часовника назад със 148 години и да разделим историята на два почти еднакви периода. Първият започва през 1878 г. и свършва с Балканската война през 1912 г. - 34 години. Вторият е от 1996 до 2026 г. - 30 години. В първия София започва почти от нулата като столица. След Освобождението градът има около 3100 къщи, двайсетина махали и едва около стотина обществени сгради - църкви, джамии, ханове, бани и училища.

На 3 април 1879 г. София е обявена за столица и започва огромното й преобразяване. Просветата е сред първите задачи на младата държава. Още през учебната 1878-1879 г. е създадена Софийската класическа гимназия, а през 1879 г. са основани няколко от училищата, които съществуват и днес. Сред тях са днешните 1 СУ "Пенчо П. Славейков" и 7 СУ "Св. Седмочисленици". Само че в началото много от училищата нямат собствени модерни сгради и се помещават в приспособени къщи и стари постройки.

И точно тук започва любопитната прилика със

София днес - градът расте по-бързо, отколкото успява да строи училища.

През 1908-1909 г. столицата вече има 20 общински основни училища, разпределени в 32 сгради. Съвременният доклад за състоянието им звучи стряскащо дори днес - само 28% от паралелките се помещават в подходящи помещения, а останалите 72% са в нехигиенични или дори опасни сгради. Но тогава отговорът на недостига е строителство.

През 1910 г. Софийската община тегли външен заем от 15 млн. лева. С част от парите продължава строителството на 8 основни училища и 2 прогимназии. Само няколко месеца по-късно, при кмета Константин Батолов, две от строящите се основни училища са завършени, а започва изграждането на още осем училищни сгради. Сред училищата, проектирани в София през 1910–1912 г. от арх. Георги Фингов, са сградите на днешните 6 ОУ "Граф Игнатиев", 20 - ОУ "Тодор Минков", 38 - ОУ "Васил Априлов", 120 - ОУ "Георги С. Раковски", 46 - ОУ "Константин Фотинов" и 48 - ОУ "Йосиф Ковачев". Част от голямата строителна програма е прекъсната от Балканската война. Официалната история на Столичната община посочва, че при следващия кмет Иван Гешов са завършени 7 основни училища, но част от тях вече са довършени след началото на войната. Това е важната разлика между двете епохи. Преди повече от век София също не е успявала да осигури достатъчно класни стаи. Децата също са учили в наети и неподходящи помещения. Градът също е растял по-бързо от инфраструктурата си. Но само в навечерието на Балканската война общината едновременно движи строителството на десет училища, завършва две и започва още осем училищни сгради.

А какво правят другите балкански столици преди век? Тук сравнението става още по-интересно, защото показва, че София невинаги е изоставала. Първите две

специално построени

модерни начални училищни сгради

в Белград са завършени през 1894 и 1895 г. - в Дорчол и Палилула. Следват нови. Между 1900 и 1910 г. броят на мъжките основни училища в сръбската столица нараства от 7 на 11, а на женските - от 9 на 11. Букурещ преживява собствен образователен бум. Историческият годишник на началните училища там показва, че между 1880 и 1890 г. са отчетени 22 училищни постройки, а през следващото десетилетие - още 13. Румъния превръща строителството на училища в държавна политика, като през 1896 г. създава институция, която подпомага именно изграждането на училищни сгради.

Атина предлага изненадващо различна картина. В продължение на почти век - от 1840 до 1926 г. – гръцката столица Атина разполага

само с 2 специално построени обществени

сгради за начални училища. Останалите се помещават предимно в наети или дарени здания. Така че преди повече от век София не е непременно балканският аутсайдер.

Сравнението между двата периода е почти огледално. 1878 -1912 г. - 34 години: София става столица, населението се увеличава многократно, създава училища и в последните години преди войната започва мащабна програма за нови училищни сгради. 1996 - 2026 г. - 30 години: София отново расте, появяват се цели нови квартали, хиляди млади семейства се заселват в тях, строят се стотици жилищни сгради - но нито едно изцяло ново общинско училище. До тази есен.

А какво правят другите балкански столици днес? Сравнението с Атина, Букурещ и Белград не може да се направи само по броя на училищата в регистрите. В различните държави строителството се финансира и отчита по различен начин - от общини, райони, държавата или специализирани структури. Освен това нова училищна сграда невинаги означава ново училище като институция. Но едно е видимо: в останалите балкански столици през този период има проекти за изграждане на нови училищни сгради, докато София официално потвърждава, че от 1996 до 2026 г.

няма нито едно изцяло новопостроено

общинско училище. Само в района на Атина например и в момента се строят нови училищни комплекси, а паралелно се изпълняват мащабни програми за обновяване на съществуващите сгради. В Букурещ училищната инфраструктура се разширява район по район, което прави директното сравнение с единна Столична община трудно.

Точно затова софийската пауза от три десетилетия е толкова необичайна