"Spiked": Отрицателният вот на Исландия е унижение за ЕС

Исландците нанесоха изключително важен удар в защита на националния си суверенитет въпреки непрестанното всяване на страх.

След вота за Брекзит през 2016 г. на Запад бързо се наложи общоприетото схващане, че излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз е било изолирано събитие. Непрекъснато ни се повтаряше, че останалите европейци най-накрая са разбрали стойността на членството в ЕС. Държавите извън съюза и тези по периферията на Европа със сигурност щяха да се наредят на опашка за присъединяване, за да избегнат „грешката“ на Великобритания. В крайна сметка често се казваше, че „бъдещето“ принадлежи на ЕС.

Проведеният в събота референдум в Исландия относно присъединяването към ЕС разби на пух и прах този наратив. Петдесет и три процента от исландците гласуваха не само за това да останат извън ЕС, но и против провеждането на каквито и да било преговори за членство в съюза. Вотът с „Не“ е сериозен удар по плановете на лявоцентристкото правителство на страната. Въпреки че Исландия вече е член на Европейското икономическо пространство и има достъп до Единния пазар на ЕС, получаването на пълноправно членство в съюза беше централен приоритет в дневния ред на кабинета. По-същественото е, че това е аргументиран отказ от Брюксел — в разрез с намесата на ЕС и насаждането на страх от страна на елитите.

Привържениците на ЕС, съвсем очаквано, се опитаха да омаловажат значението на поражението на референдума. Още преди да станат ясни крайните резултати, министърът на външните работи на Исландия заяви, че се опасява от „момент от типа на Брекзит“, хвърляйки вината върху изкуствения интелект, чуждата намеса и „дезинформацията по наръчника на Найджъл Фараж“. Проевропейското издание „Politico“ оттогава насам обвинява лагера на гласувалите с „Не“ в насаждане на страх около загубата на правата за риболов. „Всичко опира до рибата, глупако“, пошегува се една от статиите им, сякаш избирателите са били подведени от елементарни, нативистки опорни точки, а не от напълно рационални опасения за бъдещето на своята държава.

От една страна, в страха за исландското рибарство под егидата на ЕС няма нищо „глупаво“. В края на краищата риболовът не е дребна работа за тази скандинавска островна нация — той формира около 15% от БВП на Исландия и 40% от нейния износ. Уверенията от страна на исландското правителство и европейските служители, че Исландия ще получи известни изключения от риболовните квоти на ЕС, очевидно не успяха да трогнат избирателите. А и защо да го правят? Въпреки Брекзит, ЕС ще запази контрола върху британските риболовни води за поне още 11 години. Плановете за пакт за отбрана между ЕС и Обединеното кралство по същия начин бяха забавени заради спорове за риболова. Нима огромните риболовни зони на Исландия наистина биха останали недокоснати от намесата на Брюксел?

Както беше и при Брекзит, исландският отрицателен вот дойде като изненада за европейските елити. Социологическите проучвания предричаха минимална победа за отговора „Да“, като се очакваше по-младите избиратели да бъдат по-проевропейски настроени и да изнесат референдума на гърба си. В крайна сметка мнозинството гласува с „Не“ при огромна избирателна активност от 82% — най-високата от 1944 г. насам, когато Исландия гласува за обявяването си за република. С изключение на два избирателни района в столицата Рейкявик, всяка друга част на страната гласува против провеждането на преговори с ЕС. Дори по-младите гласоподаватели, според по-новите проучвания, клоняха към отговора „Не“ в съотношение 60 към 40.

И не само мащабът на поражението би трябвало да тревожи Брюксел. По време на цялата кампания ЕС беше представян от губещата страна като щит срещу геополитическата нестабилност — като спасително пристанище срещу бурите на руската агресия, китайската конкуренция и непредвидимостта на Доналд Тръмп. Всъщност заплахите на Тръмп да анексира близката Гренландия бяха един от основните подтици за провеждането на референдума. Тръмп не само често бъркаше Исландия с Гренландия, но и американският посланик Били Лонг се пошегува, че Исландия трябва да стане 52-рият щат на Америка, а самият той да бъде неин губернатор. Проевропейските агитатори в Исландия едва ли биха могли да мечтаят за по-удобно плашило от Донълд, и въпреки това дори това не помогна вотът „Да“ да прекрачи финалната линия.

Референдумът ясно показа, че избирателите просто не се поддадоха на аргумента, че членството в ЕС би било най-добрият гарант за сигурността на Исландия. Това има последици далеч отвъд пределите на този малък арктически остров. След началото на войната в Украйна Брюксел се опита да представи сигурността на фона на все по-разпокъсания световен ред като свое ново фундаментално основание за съществуване. Говоренето на ЕС за „стратегическа автономия“ във враждебен свят може и да въодушевява верните му привърженици, но остава неубедително за избирателите.

Не бива да се подценява и каква ценна придобивка би била Исландия за Европейския съюз. Малките ѝ размери и скромното население от едва 400 000 души не бива да заблуждават никого. Исландия е политически стабилна и изключително благоденстваща, с едни от най-високите възнаграждения в Европа. Разположението ѝ във все по-оспорвания Арктически регион също я прави извънредно ценна. Западът, Русия и Китай се надпреварват да стъпят стабилно в европейския Далечен Север в търсене на нови морски пътища, редкоземни минерали и площадки за разполагане на междуконтинентални ракети. ЕС винаги е имал далеч повече какво да спечели от исландското членство, отколкото обратното.

Отказът на Исландия от ЕС потвърждава, че членството е привлекателно основно за по-бедните държави по периферията на Европа. Настоящите страни кандидатки включват Черна гора и разкъсваната от война Украйна, докато част от най-богатите европейски нации — включително Швейцария, Норвегия и микродържави като Монако и Лихтенщайн — изглежда предпочитат да стоят на дистанция от европейския проект. Въпреки широко разпространената илюзия, че ЕС е „бъдещето“, съюзът на практика не се е разширявал от присъединяването на Хърватия през 2013 г. и, нека не забравяме, всъщност се сви след вота на Великобритания за напускане. Това е проект в упадък, а не във възход.

Исландските избиратели заслужават признание за това, че не се оставиха да бъдат сплашени и да продадат суверенитета си на Брюксел — както и че оспориха наратива, че ЕС е единственото, което стои между цивилизацията и варварството или между благоденствието и бедността. Във все по-нестабилния свят никога не е било по-важно държавите да съхранят своята независимост.

Източник: „Spiked“