# 25. Босия, как си? Аутопсията ще покаже!
Ден 25-ти от гладуването на Босия в знак на протест срещу безобразията български.
Рано сутрин, събота. София се е поопразнила. На жълтите павета няма никой. Почивни дни са, НС е празно, само около него на тумби седят полицаи. Явно за всеки случай.
Звъним на Босия по телефона. С надеждата да вдигне...
Вдига. Здравей! Как си? – го питаме.
„Аутопсията ще покаже“ – отговаря той, смее се.
Не е много смешно. От другата страна на телефона стои човек, готов да умре.
Отпаднал ли си? – го питаме.
„Моят дух не може да отпадне“. Добре, а тялото как е? – упорстваме ние. „Бе кой го интересува тялото, кой му обръща внимание“ – пита Босия. „Тялото е едно такси. Дали ще е раздрънкана Лада, или луксозна друга...няма значение. Важна е посоката и идеята“.
Опитваме се да му кажем на Босия, че май май не си залсужава да се прави тази жертва. За какво му... Обаче, той е упорит човек, убеден в правотата на разсъжденията си и казва – „Я си представи, само, ако Христос разсъждаваше така“.
Ама Христос е Бог – репликираме го – а ние сме хора...
„Ние сме божествени! Той е дал примерът, как трябва да се прави. Ами, ако ние се съобразяваме с мнозинството, и Христос се е съобразявал с мнозинството, никога нямаше да направи тая огромна саможертва. Той ни е показал пътят“.
Сменяме темата. Питаме го как е неговото семейство, не са ли ужасени от глада му, от случващото се...
„Засега го приемат горе-долу спокойно“ – казва ни Босия.
Завършваме разговора с думите, че на него всъщност не му е трудно, успокоява ни той – „На мене ми е лесно, лесно ми е, защото следвам себе си“.
Време е да затваряме телефона. Доскоро, Босия. Пак ще се чуем.
Много се надяваме, че пак ще се чуем.
{BANNER_ID-3}
{BANNER_ID-4}
Още от категорията
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.