#24. Крачки към смъртта
24-ти ден от гладуването на Босия. Пак седи на входа на парламента. Трудно ходи. Ползва инвалидната количка. Но, когато го питаме – как си – отговаря: „прекрасно, в пълно съответствие с вътрешния си мир“.
Босия няма никакви колебания. Решен е да гладува, до смърт. Или докато не изпълнят исканията му. И двете.
- ОСТАВКА на Московски
- „Незабавно разтурване на престъпното НС“
Хората, протестиращи заедно с Босия не са много. За сметка на това, полицаите са три пъти повече.
Босия се възмущава, че полицаите нямат писмена заповед. Защо ги спират?...
Вчера Босия пак е пуснал сигнал - до министъра на вътрешните работи, до Цвета Караянчева и до главния прокурор да спазват закона и да пускат писмени заповеди. Иска да ги осъди. Обаче...как ще стане това, ако не оживее?
А какво ще правят тия хора от бялата сграда на жълтите павета, ако този човек умре?
Опа. Извинете. Нищо не можахме да направим? Не разбрахме? Не видяхме?
Не си отваряме прозорците и не влизаме през входа?
Босия прави гладната си стачка като едно малко действие, което трябва да последва други действия. И други. И така да настане промяна. И да спрем да живеем зле. Така обяснява гладуването си този човек, когото мнозина не разбират.
24-ти ден. Още седмица...и Босия ще стигне дните на първата си гладна стачка. Само, дето тя е била 30 години по-рано, а сега той е по-стар, тялото му е по-старо.
Иначе, всичко друго си е същото – неговите убеждения, че трябва да направим нещо и политиците, на които не им дреме за нашите убеждения.
Ден 24-ти. Днес приятели на Босия правят пресконференция. Призовават за подкрепа. Той не говори там, защото няма сили.
Но смело казва, че е ДОБРЕ.
Докога обаче...
{BANNER_ID-3}
{BANNER_ID-4}
Още от категорията
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.