2017: Войната срещу жените отдавна е в ход

Вера Ленгсфелд е родена през 1952 година в Зондерсхаузен,Тюрингия. Следва история и философия в Лайпциг и Берлин. Работи като сътрудник на Академията на науките на ГДР, а от 70-те години е активен дисидент срещу режима на Германската Комунистическа Партия. Носителка е на награда за мир, съоснователка е на Гражданското Бюро на жертвите на диктатурата на ГДР. Член на Бундестага до 2005 година, участва в Комисиите по околна среда, отбрана, икономика и култура.  Понастоящем е автор на свободна практика в Берлин. 2008 година получава Федерален кръст за заслуги.

2017 – Войната срещу жените отдавна е в ход

Доколкото ми е известно, първият, който изрече на глас твърдението, че се води война срещу жените, беше Александър Венд.
Само през декември тази война взе минимум четири жертви: в Кандел, в Нюрнберг, в Хале и в Берлин. В столицата жертвите не станаха две, само защото смятаният за 17-годишен афганистанец за малко не загина, опитвайки се да удави в река Хафел бившата си приятелка.
Трите жени са били умъртвени посред бял ден на обществени места, а трупът на убитата жена в Берлин е бил захвърлен в квартал Вединг.
Политиците и общественото мнение в печата хвърлят всички усилия и средства в отричането на войната срещу жените, вместо да и противодействат.
Всички се държат така, като че ли само преди две години по време на новогодишните празненства на 31 декември 2016 и утрото на 2017 година не бяха опипвани и ограбвани жени в Кьолн.
Премълчава се фактът, че група мъже, събрали се чрез съобщения по мобилните си телефони упражняваха сексуален тормоз върху жени. Междувременно вече има не само атакувани жени, но и църкви. Съобщения за тези актове се появиха обаче само в местната преса, защото символичното им значение не се разбира. Кардинал Маркс и епископ Бедфорд-Щром не направиха изявление за опозоряването на Божиите храмове в централната част на Германия. В замяна на това с готовност свалят кръста си в присъствието на ислямски свещеници и оглушително мълчат за преследването на християни в Близкия Изток.

{BANNER_ID-3}

За унизените и умъртвени жени свещениците не проронват и дума. Твърде заети са да предупреждават за опасността от враждебни настроения срещу чужденците и да искат още повече мигранти, които носят печалби на дяконията.
Три от убийствата през декември бяха извършени от така наречените „непридружавани непълнолетни”. Посланието, че става дума за непълнолетни се разпространява по всички телевизионни канали, въпреки че в случая на убитата студентка от Фрайбург стана ясно, че извършителят вече е прехвърлил тридесетте. Убиецът от градчето Кандел също упорито се определя като 15-годишен, макар че според собствените му изявления е бил такъв още през 2016 година, което означава, че сега е минимум на 16. На снимки той обаче изглежда поне на 25.  В Германия, за разлика от Австрия няма политическа воля за установяване на реалната възраст на „непридружаваните непълнолетни”. Човек би се запитал, дали съдиите от Берлинския Административен съд са си направили труда да установят реалната възраст на един 16-годишен силно травматизиран сирийски бежанец, на когото искат да разрешат събиране със семейството му, въпреки че му е дадена само субсидарна закрила, тоест такава с ограничено действие? Като обосновка за действията си съдиите са посочили „благото на детето”, което отнесено към един 16-годишен, който вече не е дете, звучи най-малкото странно.

Като цяло стана практика на правосъдната система да третира извършители с мигрантски произход не според правото и закона, а по убеждение. Убиецът от градчето Кандел беше заловен по „подозрение за убийство”, макар че стана известно, че родителите на убитото момиче са подали жалба срещу него, защото е преследвал и заплашвал дъщеря им. Дори след като е пренебрегнал полицейското предупреждение той не е бил задържан, а е получил лично второ устно предупреждение. Доколко извършителят е бил впечатлен от предупрежденията показва фактът, че малко след това е извършил убийството. И докато неправомерно паркиралите и превишилите скоростта все още се преследват с цялата строгост на закона, ако разбира се не са мигранти, властите за пореден път се провалят с мигрантите, извършващи престъпления. Последиците от това се изразяват в опасното разрушаване на основите на правовата държава и това до този момент не подлежи на дискусия нито от мейнстрийм-медиите, нито от политиците. Никой дори и за миг не се замисля, дали няма нещо сбъркано. Вътрешният министър Де Мезиер обяви в интервю в началото на декември, че Германия е станала по-сигурна държава. Кметът на Кандел, по чиято инициатива е била организирана среща на млади жени с бежанци, и който с това си действие е дал сигнал на момичета като убитата Миа, че е желателно да имат връзка с бежанец, бере грижа само за това, убийството да не се използва от десните. За ксенофоб се счита всеки, който говори за „провалената бежанска политика” и който с оглед на това иска връщане на мигрантите в собствените им страни. Според кмета, който продължава да не приема връщането на бежанците като решение,  най-важното сега е да се въздържаме от оценки. Той дори не намери смелост да изкаже съболезнования на родителите на убитото момиче. Тук очевидно канцлерката Меркел е негов пример, тъй като тя изяви готовност да се срещне с близките на атентата на Брайтшайтплац едва след масиран обществен натиск.

В утрото, в което беше убита Миа в Кандел политиците от ХДС обявиха, че е възможно  да допуснат приемането на семейства на бежанци със субсидарна закрила като „особен случай”, по изключение. Това означава приемане в Германия на още милиони хора от общества, настроени враждебно към жените. Според решението на Берлинския Административен съд травматизираният бежанец има право да се събере с цялото си семейство в Германия. За колко души става дума, никой няма представа. Дори ако той има само двама братя или сестри, вече говорим за четири члена на семейството. Ако вземем тази величина за ориентировъчна за 300 000 души със субсидарна закрила, то през март 2018 заедно с другите мигранти в Германия трябва да влязат още 1 200 000 човека. Как държавните институции, които и сега са затрупани с работа, ще се справят с това, този въпрос очевидно никой не си задава. „Ще се справим!” Само и само да се продължи с ирационалната миграционна политика, се лъже като за световно.
Списание „Фокус” излезе с интервю с „експерт” по темата за убийството в Кандел. Интервюто започваше с изречението:” Ужасяващо престъпление. Млад афганистанец май е наръгал 15-годишно момиче...”
Не „май”, а той Е убил момичето, но това твърдение е очевидно твърде реалистично за „Фокус”. В интервюто следва пиеса от психиатрията. „Социалният педагог” Андреас Дексхаймер, който по данни на „Фокус” е ръководител на търговския отдел на дяконията, подпомагаща младежи в Горна Бавария, и който през последните години се е грижил за над 10 000  непридружавани непълнолетни, извършва безскрупулна пропаганда. Върхът на тази пропаганда е твърдението, че според него представата на афганистанските мъже за жените не играе никаква роля в случая, защото в Афганистан жените били уважавани от мъжете. Майката била двигател на семейството и това уважение се отнасяло както за по-младите така и за по-възрастните жени.
Как в действителност стоят нещата в Афганистан, можеше да се прочете дори в „Ди Велт”. „Проблемът е, че афганистанските жени не се уважават дори помежду си”, пише там. „Ако си жена в Афганистан, се учиш да мразиш себе си. Ти не живееш, ти се бориш! Всеки ден е борба. Учат те да се срамуваш, че си жена.”
„Според изследване на  организацията с нестопанска цел Оксфам 87% от жените в Афганистан са ставали жертва на семейно насилие. Още през март тази година организацията за правата на човека Хюмън райтс уоч констатира:” Афганистанските жени са подложени на посегателства, заплахи и дори убийства. Принудителните женитби, браковете на малолетни и домашното насилие са широко разпространени и все още приемани от широки кръгове. Една известна местна поговорка гласи:” Мястото на жената е или в къщата на мъжа или в гроба.”



Няма значение, дали Дексхаймер наистина няма представа за това или умишлено лъже. Като ръководител на организация за закрила на непридружавани непълнолетни обаче той не е подходящ. За съжаление това му поведение няма да има последици. Дяконията е една от най-печелившите от бежанците и не е заинтересована да пресъхва потокът от непридружавани непълнолетни. За тази цел тя се нуждае от сътрудници, които са готови да изкривяват действителността.
На застрашените жени в нашата страна се предлагат защитни палатки, каквито тази година ще бъдат издигнати до Бранденбургската врата при посрещането на новата година. Предлагат им се също така и „добри съвети”, от рода на тези да се движат винаги в група на обществени места.
Това е началото на края на еманципацията на жените. И това ще стане реалност, ако „живеещите тук отдавна”( бел.пр. по думите на Ангела Меркел) най-после не се противопоставят енергично.

***
Публикация от Нели Петрова

{BANNER_ID-4}