14 ФЕВРУАРИ
На този ден няма да ти подаря хиляда рози. Да, правилно ме чуваш. Няма да те заведа на луксозен ресторант, за който трябва да спестявам минимум година. Няма да пием от най-модерното шампанско и със сигурност няма да хапваме ордьоври с неясно име и минималистичен вид. Няма да снимаме ръцете си хванати, защото ако посегна да погаля твоята, просто няма да я пусна. Вместо розите ще ти подаря дузина моменти. От онези, които казваш, че спират дъха ти. Ще приготвя най-вкусните блюда на които съм способен и ще украся масата за теб. Нашата маса. Онази на която непрестанно спорим и неоспоримо се обичаме. Без никой да ни разсейва. Без никой да ни вижда. Защото любовта не засища окото, тя засища душата. И ти гъделичка корема, и ти грее на лицето. Наречи ме старомоден, наречи ме стиснат ако щеш, но аз любов на показ не излагам. А докато гледам в очите ѝ държа да съм необезпокояван. За да ѝ се насладя по най-чистия възможен начин. За да имам привилегията да се погрижа за теб, да се постарая за теб, да обичам теб. И не веднъж годишно, а докато ми издъхне сърцето. Защото любовта, старанието и грижата са безплатни и се заявяват всеки ден. Всичко друго е прах в очите.
Автор: Искра Дичева, фейсбук
Още от категорията
© 2025 Lentata.com | Всички права запазени.