12 въпроса към Брюксел или “Не така, уважаеми партньори!”

12 въпроса към Брюксел или “Не така, уважаеми партньори!”
22-12-2020г.
4
Гост-автор

Евролидерите да поискат от Скопие да осъди престъпленията на комунистическата власт след 1944 г.

През последния месец изявени лидери, евродепутати и дори професори откъм Брюксел се опитват да оказват натиск върху България във връзка със споровете между София и Скопие за бъдещото приемане на Република Северна Македония в ЕС. В позицията на тези фактори се съдържат фундаментални политически грешки. Крайно време е те да се коментират публично, за да не доведат до лоши резултати на края.

1. Най-напред, трезво мислещият член на ЕС има всички основания да запита: какви причини налагат на Брюксел да подкрепя единственото трайно оцеляло творение на сталинизма в началото на ХХI век? Защото доктрината за създаването на нова „македонска нация“ е разработена за пръв в резолюция на Балканския секретариат на Изпълнителния комитет на Комунистическия Интернационал в Москва на 11 януари 1934 г. Практическото изграждане на новата „македонска нация“ е възложено на Югославската комунистическа партия. А тя създава АСНОМ, който претворява замисъла в реалност след 1944 г., избивайки над 30 000 българи и прекарвайки над 130 000 други техни сънародници през концлагери. Само защото тези хора защитават своята българска национална принадлежност и не приемат, че са някаква „македонска нация“!?

Така е създаден македонизираният елит в РСМакедония. Неговият сегашен лидер - премиерът Зоран Заев, признава всичко това. В реч на 9 декември 2020 г. в Скопие той обявява категорично: „Основите на нашата държавност са в АСНОМ“!? Какво ще спечели ЕС, ако даде пълна легитимност на този анахронизъм на сталинизма, като принуди България да пусне македонизма и в ЕС, в неговия непроменен агресивен вид? Каква е връзката на подобен резултат с ценностите на ЕС?

2. Защо в ЕС се прилагат коренно различни подходи, когато трябва да се уважи правото на неговите членове да защитават своите национални интереси? Защо една Англия беше принудена да чака 10 години - от 1963 до 1973 г., за да бъде приета в ЕС, а РСМакедония трябва да влезе веднага в съюза? Защо Гърция не признаваше РСМакедония близо 30 години, но от Брюксел нямаше голям натиск срещу политиката на Атина? Защо Лондон има право да води 5 години борба за сключването на изгоден „Брекзит“ с ЕС? Защо Унгария и Полша могат да защитават националните си интереси, дори със заплахи за блокиране на съюзните бюджети!? А България трябва да бъде принудена незабавно да пусне агресивния комунистически македонизъм в ЕС? На какво се дължат тези два подхода в тактиката?

3. В ЕС науката и нейните постижения ценност ли са? Защо в ЕС трябва да се допусне държава, чиито историци вземат в ръцете си българските исторически документи, задраскват в текста, там където пише „българин“, „българско“ и пр. и на тяхно място изписва на ръка „македонец“ и „македонско“!? В Скопие историческата наука не е предназначена, да доказва истини, с които да се коригират грешките на политиката. Нейната цел е диаметрално противоположна - тя осигурява фалшифициран информационен ресурс, за реализацията на една агресивна политическа практика, целяща изкореняване на българската следа в Македония. С такъв нов член, ЕС ще стане ли по-авторитетна и цивилизована духовна общност, в която знанието и истината са върховни ценности? 

4. Какво печели ЕС, когато негови представители игнорират напълно толерантните и разбираеми условия, които българският Парламент формулира, като условие за членството на РСМакедония в ЕС? За висшите представители на съюзната власт в Брюксел нищо ли не означава волята на една суверенна, върховна законодателна институция на държава член на ЕС? 

5. Дават ли си сметка нашите партньори в ЕС какво бъдеще подготвят за онези граждани на РСМакедония, които въпреки драмата, разиграла се на тяхна земя след 1944 г., все пак успяха да запазят своето българско национално самосъзнание? А те не са малко. 110 000 от тях получиха български паспорти, на базата на неопровержими документи за български национален произход! Да, но около всеки един от тези хора има поне още 4-5 души - съпруга, деца, родители, братя и сестри. На практика това е близо половината от населението на РСМакедония. Тези хора ще бъдат духовно унищожени! Те не заслужават ли да получат по-спокойно бъдеще? Или това не интересува онези, които натискат България да пусне македонизма в сегашния му вид в ЕС.

6. Дават ли си сметка критиците на българската позиция какъв „троянски кон“ ще вкарат в ЕС, ако допуснат агресивния македонизъм в неговата вече зряла възраст да влезе в ЕС? Ако това политическо чудовище, сгазило хиляди българи, влезе в ЕС, то ще служи като пример и за други политически движения, подкопаващи целостта на нации, членки на ЕС.

7. Критиците на българската позиция дават ли си сметка, че с активната подкрепа за агресивния македонизъм по същество поставят крила и на мегаломанския „великоалбанизъм“. Не е далеч времето, когато четите на УЧК нахлуха от Косово в Македония и стигнаха на 50 километра от Скопие - до Куманово. Каква ще е съдбата на самата РСМакедония, ако великоалбанизмът реши силово да се види обединен в общи държавни граници?

8. За разлика от основните държави на ЕС, които са на 3-4 хиляди километра навътре в европейската суша, България е на граничната бразда срещу агресивния ислямизъм. Европейците почувстваха бегло неговия полъх през 2014-2015 г. Около България обаче, той витае постоянно. Поради това тя полага огромни усилия, за да изпълни достойно ролята си на защитен вал за европейската цивилизация по външната граница на ЕС. Ще може ли тази държава да изпълнява важната си за съюза роля в бъдеще, ако тя бъде унижена? Ако u се отнеме нейното право да защити онази духовно-цивилизационна сплав, която е изградила съзидателния характер на българина. С какво друго да защитят българите своята духовна същност, мястото си в Европа, а и достойнството си на цивилизовани хора, освен със своите постижения в историята? 

9. Защо с натиска върху България по македонския въпрос ЕС иска да създаде прецедент: в съюза да се допусне нов член, който не си е положил труда, за да изчисти своите отношения със съседите? Защо за пръв път към нов член на съюза не се предявяват практически никакви условия от страна на ЕС? РСМакедония да не би да е някакъв незаобиколим военен, икономически и културен фактор в Югоизточна Европа?

10. С какво официален Брюксел ще обогати авторитета на ЕС, ако допуснат един негов член да бъде унизен и пренебрегнат от кандидат член, който не смята да изпълни нищо от това, което съседите преценяват, че може да заплашва в бъдеще мира и спокойствието и в региона, и на самия ЕС? Какви мисли, чувства и емоции ще се породят сред българската нация, ако подобна перспектива се превърне в реалност? 

11. Кой и как от днешните критици на България може да гарантира на нейния народ, че утре - вече като член на ЕС, македонизмът няма да поиска чрез решение на някаква комисия, на българите да се наложат санкции, защото „злоупотребяват с истината“ за Св. св. Кирил и Методий, за Св. Климент Охридски, Св. Наум Преславски, цар Самуил, Гоце Делчев.

12. Защо само към РСМакедония ЕС не поиска пълна декомунизация? Защото този процес там не само, че не е започнал, той се смята за излишен от елита в Скопие. Дори и вреден, защото трябва да доведе до отричането на комунистическата догма, породила агресивния македонизъм!?

От казаното изводите се налагат от само себе си: уважаеми партньори и съюзници, оставете България на мира! Нека тя, в духа на добросъседството и толерантността си изясни спорните въпроси с РСМакедония. А след това, като неин непосредствен съсед, тя ще гласува първа за приемането u като поредния нов член на ЕС.

Не създавайте нежелателни прецеденти! Когато България трябваше да бъде приета в ЕС, тя нямаше никакви проблеми със своите съседи. Нещо повече - от страна на ЕС u бяха поставени прекомерни условия. България е единствената държава, която за да стане член на ЕС, беше принудена да затвори цели 4 блока на ядрената си централа в Козлодуй, с което загуби над 11 милиарда долара!? Никой не е платил по-голяма „входна такса“ за членство в ЕС от България! Затова днес тя има всички права, като равноправен член на ЕС, и сега, и в перспектива да поставя условия, да води преговори и да очаква изпълнение на онова, което смята, че е еднакво изгодно и за нея самата, и за ЕС, и за бъдещия нов член на ЕС! Европейските лидери в Брюксел ще направят отлично впечатление на световната демократична общественост, ако поискат режима в Скопие незабавно да осъди официално престъпленията на комунистическата власт там след 1944 година, като условие РСМакедония да бъде приета за член на ЕС. Защото такова условие беше поставено навремето пред всички източноевропейски държави!

Нито е европейско, нито е демократично, нито е цивилизовано да се фаворизира една идеология и власт, които стоят върху грамада от български кости. Най-напред проучете истината за тази драма, и тогава искайте от България да прави безпрецедентни компромиси с достойнството и самоуважението на всеки цивилизован народ.

Автор: проф. Трендафил Митев
Източник: "Труд"
Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.