Здравната програма на “Възраждане”: Край на здравната пустиня в регионите. Достъп до здравеопазване и в малките населени места

На първо място, здравето на населението е твърд ангажимент  на държавата и тя трябва да положи всички необходими усилия,  за да го гарантира.

През последните 35 години здравеопазването в България премина през драматичен преход — от централизирана, изцяло държавна система (безплатни услуги, бюджетно финансиране, 100%  държавна собственост) към хибриден модел с елементи на задължително осигуряване, пазарни отношения и силно присъствие  на частния сектор.

 Този преход обаче остана незавършен, белязан  от непоследователност, чести смени на концепции и натрупване  на сериозни структурни проблеми. С днешна дата системата се  характеризира с хроничен недостиг на кадри по места, огромно  регионално неравенство, високо доплащане от джоба на пациентите (едно от най-високите в ЕС) и перманентна финансова нестабилност на НЗОК.  Политически анализи

Правителството на Иван Костов създаде радикална реформа, с  която болниците станаха търговски дружества и която беляза началото на края на българското здравеопазване. Със създаването на НЗОК и въвеждането на осигурителен модел много болници фалираха или бяха закрити. Като гъби след дъжд се нароиха  частни болници, а държавните и общинските потънаха в огромни  дългове. Всичко това доведе до критичен недостиг на медицински специалисти и продължаващо закриване на важни отделения  и дори на цели болници. Най-тежко остава положението в Северозападна България и в малките населени места. Много лечебни заведения разчитат на специализанти и чужденци, а липсата  на медицински сестри вече се определя като заплаха за националната сигурност. За съжаление, преобразуването на лечебните  заведения в търговски дружества доведе до фокус върху печалбата, вместо върху социалната функция. Много общински и областни болници са в тежко финансово състояние и продължават  да натрупват дългове. Частните, от своя страна, често избират  „печеливши“ клинични пътеки, докато „социалните“ специалности  остават недофинансирани.  Местни събития

България отделя едва 7.9–8.2% от БВП за здравеопазване (при  средно за ЕС ≈10–11%). Доплащането от джоба на пациентите остава едно от най-високите в ЕС (с прогноза за ръст до 40% до  2040 г.).  

“Възраждане” последователно защитава виждането, че здравеопазването трябва да бъде предимно социална, а не търговска дейност. Нашите основни предложения остават без промяна:  

- Премахване на търговския статут на държавните и общинските болници и превръщането им в бюджетни или защитени  лечебни заведения с ясна социална мисия.  

- Демонополизация на здравното осигуряване и възможност  за работа на частни здравни каси, работещи по същите правила като НЗОК.

- Отпадане на ДДС върху лекарства и медицински изделия и  централизирано обществени поръчки за скъпоструващи медикаменти.

- Ефективни национални програми за превенция, здравна култура и здравно образование в училищата, ранна диагностика  чрез безплатни национални
скрининги.

- Спиране на злоупотребите с публични средства и финансовия подход към медицината като бизнес, реален контрол  върху разходите на лечебните заведения.  

- Създаване на стимули за инвестиции, въвеждане на нови технологии и   подобряване на качеството на здравните услуги.

- Насърчаване на международния обмен на знания и информация между България и страните членки на ЕС в областта  на здравеопазването и провеждането на мерки за адекватна  подготовка на системата на здравеопазване за предоставяне  на здравни и медицински услуги на чужди граждани. Местни събития

- Държавно финансиране на дейности със социална и демографска стойност (високорискови бременности, детско здравеопазване,  психиатрия и др).  

- Приоритетно е значителното увеличение на заплатите на медицинските специалисти, както и осигуряване на стипендии  за студентите и специализантите.

- Стимулиране на студентите по медицина при завършване да  избират специалности, при които се очертава опасен дефицит.

- Осигуряване на жилища за лекари и медицински специалисти в  малките градове.  

- Връщане на медицински кадри от чужбина чрез целеви програми.

- Създаване на реална национална карта на болничната помощ и мораториум върху създаването на нови лечебни заведения. Считаме за недопустимо в големите градове да има стотици болници, а пациентите от малките населени места да  пропътуват десетки километри, за да достигнат до най-близкото лечебно заведение.  

- Назначаване на дежурен психолог във всяка от клиниките по  токсикология в  страната.

Тези категоризи мерки са от най-спешен порядък, защото рискуваме през следващите 10–15 години да загубим своите здравни  специалисти, да продължаваме да затваряме болници и да достигнем нива на доплащане, които ще изтласкат голяма част от  населението извън системата. Нужна е контролирана и социално  справедлива програма, която да защити конституционно закрепеното право на достъпна, качествена и навременна спешна помощ  за всички български граждани. 

Източник: “Възраждане”