Защо трескаво започнаха да ме убеждават, че няма да се случи нищо по-добро за мен, от това да ми забранят да ползвам хартиените пари и бъда задължен да оставя всички пари в банката?

Не знам защо трескаво започнаха да ме убеждават, че няма да се случи нищо по-добро за мен, от това да ми забранят да ползвам хартиените пари и бъда задължен да оставя всички пари в банката.
Въпросът не е дали предпочитам банковото плащане, а да ми се отмени напълно възможността за предпочитание. 
Какво означава това?
Значи аз работя, получавам заплата или пък припечелвам по друг начин. Нали?
Така...
Значи заплатата ми или припечеленото по друг начин отива в банката, практически то е собственост на банката, а аз получавам правото да ползвам известна сума от тази собственост. 
Правилно ли разсъждавам?
Мисля, че да. Парите не са в мен. 
Те са в банката.
Винаги може да се случи нещо и парите ми да бъдат блокирани. 
Трябва да съм изряден гражданин. А това, че съм изработил тези пари, все още не означава, че ще ми бъде разрешено да ги използвам.
Тоест, не само трябва да има работа, а евентуално: 
да съм ваксинирам за 17 път, ако парламента реши; 
да получавам заверка, че съм посетил веднъж месечно гей купон, ако така стане по новите евростандарти; 
да не съм влизал в "забранени сайтове" (не съм си представял в зората на демокрацията, че ще има толкова много забрани, колкото има в момента);
да не пиша, каквото и да е било, което фактчекърите не одобряват;
и тъй нататък, и тъй нататък...
Тъй, де: "демокрацията не е липса на правила, а даже повече правила, а за мое добро и се различава от тоталитаризма по това, че правилата на тоталитаризма не са за мое добро...Кой решава това: не аз, разбира се. Аз съм твърде прост, посредствен, неук и не мога да решавам кое е за мое добро. Има си хора, за това."
Ако нещо и някъде сгазя, може и да ми бъде блокирана сметката.
Не, че искам да сгазя, но от сега знам, че и да искам: не мога.
Тоест: отнето ми е първото право, което е получил човека.
Какво е казал Бог на Адам и Ева: "само не яжте от плода за познаване на доброто и злото, че и без друго ще умрете."
И дори атеист не може да оспори мъдростта на тази притча. Оттук започва човек, от избора, който има.
Само, че нали живеем във времена, в които има хора по-мъдри от Бог, те реално заключват "за мое добро" плодът за познаване на доброто и злото, че и за "услугата си", получават от мен "съгласието ми" да си папкат колкото искат от другото дърво: Дървото на живота.
Аз съм твърде тъп да си държа сам парите, твърде неуравновесен да ги имам, ако бъда примерен "няма проблем", както са нямали проблем преди хиляди години и примерните роби в римския дом. 
И понеже съм тъп, нямам право да защитя и работното си място, ако изведнъж някоя организация реши, че тровя въздуха, че от пръдните на кравите ми изтънява озоновия слой, че овцете ми имат кариес, а рибите, които ловя - ангина, че компанията ми финансира терористи (такива, които не искат парите им да са в банката), какво още (?), а да - че не вярвам в "правилния Бог", правилния Бог, трябва да е политически коректен. Да е със зелена тениска, да подсмърча и да е бисексуален (прости ми Боже, не вярвам в такъв Бог), но ако някъде изкажа съмнения - може да ми бъдат блокирани парите. 
В същото време, аз не мога да огранича правото да банката да се разпорежда както си иска с парите ми и да финансира всичко, включително и война, в която най-вероятно ще умра. 
Нямам право на референдум. Пак защото съм прост, неук, животно.
Единственото ми право е да защитавам родината. 
О, то не ми е право. 
То ми е задължение. 
На първа линия: при останалите глупаци.”
Но няма проблем, това все още е само конспирация.
Автор: Стефан Кръстев